„Млада наука за изкуствата” - предизвикателство към статуквото

Научни творби на млади автори и български изследователи бяха обединени в колекцията „Млада наука за изкуствата”. Автори и съставители, които не крият своята слабост към изкуството, си поставят за задача да запознаят обществото с нестандартни, иновативни идеи, анализи и решения на проблемите. Около петдесет изследователи са кандидатствали със свои разработки, деветнайсет от тях са били одобрени и публикувани. Авторите са в начална фаза на своята научна кариера. Според научния редактор на книгата д-р Катя Михайлова от УНСС целта е да се възприема науката за изкуствата не като пасивно отразяване и описание на артефактите, а като съзидателна активност за осмисляне на изкуството и науката за него. В колекцията са включени статии и студии по научни проблеми на различните видове изкуства Книгата „Млада наука за изкуствата” е продължение на успешния първи опит на екипа, който излезе от печат през 2010 год.  По повод на тази „колекция” д-р Михайлова заяви следното. Млада наука за изкуствата е замислена като огледало, в което младите изследователи на изкуствата да виждат творчеството си. Дълбоко вярвам, че интелектуално честните автори израстват при срещата с публикацията на своята работа. Извън пресата на крайния срок и високата авторова амбиция, след като гилотината на рецензента вече е паднала и научният редактор е замлъкнал, авторът може да самооцени постигнатото, ако в процеса на работа си е изградил нови критерии. Ако Млада наука за изкуствата служи така на своите автори, то значи си заслужава да продължаваме да я правим. Целта на колекцията е не само да натрупаме приносни факти, но постепенно да изграждаме вътрешната структура на Младата наука за изкуствата. Важно за нас е да възприемаме науката за изкуството не като пасивно отразяване и описване на артефактите, а като съзидателна активност за осмисляне на изкуството и науката за него. Първата задача е раждането на автора. Средата ли създава автора или автора е моделира средата е въпрос с дълбоки корени. В Млада наука за изкуствата приемаме, че обществената среда и авторовата индивидуалност са взаимно развиващи и обогатяващи се, понякога – ощетяващи и ограбващи се. Ето защо маркираме основните явления и тенденции, чрез които се измерват градусите на нравствената температура, в която се ражда съвременния автор в науката.   Кръстопътищата на младия автор   Днес изглежда, че средата благоприятства развитието на науката и съответно на авторите в науката – имаме политически паневропейски приоритет за развитие на Европа като „общество на знанието”. Същевременно отворената мрежова структура на водещата съвременна наука, либерално-дерегулираната социална, икономическа и политическа среда, кризата и стопирането на много от програмите за наука, общото чувство за несигурност и къса перспектива поставя младия учен сам в лабиринт от кръстопътища:

• традиционният: професионална кариера или семейство;
• поколенческо-наследственият: рязката промяна в ценностите травмира приемствеността, младите често се оказват отделени от зрелите и възрастни колеги;
• импакт-географският: локално или световно кариерно утвърждаване;
• ценностно-етичният: download не само на идеи, но и на цели текстове; част от учените трудно възприемат академичните норми за професионална лоялност и интелектуална честност;
• статусно-обективният: академичното развитие и административното израстване е в двойнствена ситуация;
• личностно-субективният: нормалният за всяко творчество индивидуализъм и себелюбие срещу колективността и общността;
• вечният: въпросът за вътрешния критерий, илюзията „всичко е възможно, е по силите на всеки”.

Всяко време поставя подобни дилеми. В какво днес се състои трудността? Вероятно в социалната динамика в българското общество през последните 23 години, резултирала в скъсване на социалната връзка, в рязка социална поляризация и цивилизационно разслояване в обществото. Младите български учени (25 и 40 години), днес се оказаха сами на същите кръстопътища, на които са били и предшествениците им. Но в един много по-разбъркан, натрапчиво материален и меркантилен свят. Това означава: (1) труден и донякъде изкривен баланс между семейство и професионална научна кариера; (2) пролуки в поколенческата приемственост, които провокират неувереност и несигурност, страх у младия учен; (3) изостряне на географската дилема – избора на ареал за развитие – национална-локална или международна-глобална научна кариера. Ако разрешаването на маркираните дилеми може да се приеме като макрорамка, в която се ражда днешният млад автор, то следва да има и микрорамка – конкретните индивидуални лутания и решения, личните кръгове на ада за всеки млад автор, докато формира себе си като творец и гражданин. Кръговете на ада за раждащия се автор   Първият кръг от ада е белязан от избора на научен проблем. Ежедневният проблем от практиката не е научен проблем. Във втория кръг кандидат-авторът трябва да открие фокусната точка, около която да структурира работата си. Това е търсене на същността на проблема отвъд неговата очевидност. Третият кръг е този на методологията. Слабата методологическа подготовка, практическата липса на ясно откроена методология е решаващо проявление на скъсана социална връзка вътре във вертикалната структура на самата наука, изградена от три взаимозависими, проникващи една в друга плоскости – теория-метод-емпирични изследвания. Четвъртият кръг в ада на раждащия се автор в науката е постигането на структурата. Структурата е онази магия, която превръща пространния текст в научно произведение, общата схема, която удържа всички елементи в единно и подредено цяло. Чрез нея авторът успява да прокара своята тънка червена нишка през множеството превъплъщения на своя обект и предмет в практиката. В петия кръг от ада авторът овладява гнева, но не насоченият навън, а обърнатият навътре към личността. Той е гняв към себе си, породен от закономерния луфт между амбицията да се справя по-най добрия начин и времето, необходимо за нейното достигане. Шестият кръг е изпитанието на писането – много стрес и вътрешно разколебаване, гняв към себе си. Кризите на писането са видими проявления на най-малко три същностни проблема: (1) неумение за писмено изразяване; (2) неумение за концентрация при писането; (3) свръхамбициозността – това е и седмият адов кръг, в който писането се отлага и листът остава все по-бял. Свръхвисоката амбиция просто стопира процеса на писане и пречи на автора да възприеме рецензията като ново произведение, рефлексия на вече съществуващо научно знание, друг колегиален поглед по проблематиката. Здравословно е на рецензирането да се гледа като на форма на научен диалог, дори и когато рецензентът е преднамерено критичен – точно това калява качествата на автора. Осмият кръг на ада, е свързан с публикацията на написаното и рецензирано научно произведение. Изглежда лесно – текстът трябва да се приведе в съответен на изданието технически стандарт, за да отговори на общото звучене на дизайна на сборника. Така е в Млада наука, но и във всяка друга научна колекция, която държи на доброто си име. Влизането в дизайна, обаче, не е просто селектиране на текста и промяна на настройките. То е съдържателна и смислова редакция, провокирана от и от най-елементарни необходимости, като напр. текстът да завършва на лява страница, за да започне следващият на дясна, както му е реда. На финала листът вече не е зеещо бял, статията е написана, проблемно фокусирана, достатъчно ясно структурирана, оценена положително и надмогнала „груби” редакторски намеси. Тя е публикувана и … Честито на младия автор! Тук би трябвало проблем вече да няма, но има. За разлика от квазинауката, в науката има лична позиция. Авторите защитават избрана от тях теза и така застават от едната страна. Изборите на автора определят позицията му в науката. Той я споделя с група колеги – „ние” – научна общност, дистанцира се от близките други в науката и се отчуждава от далечните, които имат откровено противоположна позиция. Оттук започва авторовата научна идентификация, разпознаването като „наш”, „ваш” или „чужд”. И авторът трябва да е подготвен за неочаквани отдалечавания и критики, както и за непланирани сближавания и хвалебствия. Трябва да съумее да остане на брега, който си е избрал, независимо колко изкусително е преминаването отсреща. Ето това е последният, девети кръг в раждането на младия автор в науката.

 

***

Иска ми се да вярвам, че ние – авторите, рецензентите, редакторите, художниците, издателят – сме успели да си дадем онези желани възможности за изява и развитие чрез Млада наука за изкуствата. Първото издание от 2010 ни убеди, че идеята си струва – за авторите, които правят истинска научна публикация, за рецензентите, които се подписват под нещо стойностно, за редакторите, за дизайнерите и художниците, за издателя, който на премиерата на първата Млада наука каза, че е чест да подкрепя такива идеи. Изпитвам искрено уважение към авторите – за верността към научния критерий и професионализма, с който го отстояваха. Специални благодарности поднасям на уважаемите рецензенти – проф. д.н. Камелия Николова, проф. д.н. Божидар Манов, проф. д.н. Владимир Игнатовски, проф. д.с.н. Михаил Мирчев, проф. д-р Спаска Зафирова, проф. д-р Наташа Япова, проф. д-р Лучия Ангелова, проф. д-р Любомир Стойков, доц. д-р Биляна Томова, д-р Валерия Пачева. Благодаря на д-р Миролюба Ячкова – редактор, и Тодорка Кинева (докторант) – графичен редактор, че придадоха завършеност на книгата Млада наука за изкуствата, на Мария Михайлова и Ивайло Петров за картината и художественото оформление на корицата, на проф. д.с.н. Михаил Мирчев за организацията на издателския процес. Да си сам в науката е трудно и затова Млада наука за изкуствата вече си има верни приятели – Столична програма „Култура”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Агенция за социални проучвания и анализи АССА-М, Фондация „Българско кино” и Асоциация „Зона за креативност и култура”. Огромно заключително благодаря на всички! Надявам се да прочетете това, което ви интересува тук и да споделите впечатления.   Коментари