[caption id="attachment_2903" align="alignleft" width="300" caption="Петър Йонов има доказана формула за създаване на шампиони"]
[/caption]
Петър Йонов е един от треньорите, превърнал се в легенда на българската водна топка. Амбициозният и непоколебим наставник винаги директно атакува трудностите и препятствията, докато те не рухнат.
Г-н Йонов е изваял десетки шампионски формации в този воден спорт и от осем години постепенно превръща „Черноморец” Бургас в една от водещите родни школи.
Старши треньорът постигна истинско чудо като успя с огромни усилия да селектира няколко отбора в различни възрасти, които накараха водещите клубове у нас да се страхуват.
Петър Йонов с удоволствие се съгласи да разкаже на все още колебаещите се момчета и момичета какво удовлетворение биха получили, ако изберат водната топка за свой спорт.
Колко възрастови групи тренират в момента при вас?
В момента нашият клуб участва в пет възрастови групи от шест възможни, което означава, че при нас тренират приблизително около 60 момчета и активно участват в първенствата. Отделно имаме подготвителни групи и в тях има около 30 деца. Това е контингентът, с който разполагаме, участваме и с мъжки и женски отбор. Жени имаме...жени е силно казано, това е девическият отбор, но тенденцията е да направиме женски отбор след време.
Споделял сте, че щом започнат жестоките и свирепи тренировки, някои от децата се отказват. Стои ли още този проблем?
Това е проблем не само в нашия спорт, той е в целия спорт.
Знае се , че водната топка не е за лигльовци. Заради натоварванията ли се отказват?
В интерес на истината има текучество, но то е в допустими граници. Това нещо се случва поради ред обстоятелства, едно от които е тежкото обучение в училищата, ангажираността им с учебни занятия. После нека да не забравяме, че нашият спорт е аматьорски и все още в България, за разлика от другите страни, не се цени здравето и имиджа, който носят спортистите и в някаква степен се пренебрегва това. Не на последно място в старша възраст юношите предпочитат през лятото да заработват нещо и това ги праща примерно на плажната ивица като спасители, а не в басейна да тренират.
Преди няколко години с гръм и трясък нахлухте в този спорт и от Бургас започнахте да се намесвате в разпределението на медали. Успявате ли и сега да се преборите с традиционно силните школи в България?
За тези осем години вече може да се говори за традиция. В някаква степен се промениха нещата в нашия клуб, в смисъл такъв, че ако преди на всяка цена и с всички средства преследвахме резултати. Сега обръщаме внимание повече на личностните и интелектуалните качества на състезателите. Оказа се, че хора, които не притежават интелект и дисциплина рано или късно създават проблем. Сега сме в процес на изчистване на отборите от хора, които внасят негативни моменти в подготовката и в състезанията.
Има ли интерес към този спорт от страна на малките момчета и момичета? Т.е. лесно ли успявате да ги привлечете?
[caption id="attachment_2904" align="alignleft" width="300" caption="Ватерполистите на "Черноморец" се сравняват с най-големите"]
[/caption]
Децата са естествено предразположени към спорт. Те идват и в последствие ги затискат ангажиментите им в училище и това ги кара в голяма степен да се отказват, това е единствения и най-важен проблем с малките. Освен това нека не забравяме, че в момента родители са от поколения, които бяха отбити от спорта и дори в някаква степен се налага да променяме и тяхното отношение към спорта като философия на живот.
Възможно ли е този проблем специално за вашия отбор да бъде разрешен, ако се разкрие паралелка по водна топка в спортно училище?
Правим опити за това, вече няколко пъти, надяваме се, че ще успеем. Срещаме трудности. Повечето от нашите деца учат в елитни учебни заведения и родителите за сега предпочитат там да учат, въпреки че това им създава трудности. Приоритетно е образованието за нашите родители, но аз мисля, че с новата ситуация, която се развива, а именно преструктурирането на спортните училища, респективно да им се обърне по-сериозно внимание и финансово, ще се промени отношението на хората и на самите състезатели. Това е едно от важните неща, които ние трябва да постигнем, трябва да се открие такъв профил в спортното училище и този профил да покаже, че там всъщност се изграждат комплексно хората както в спортно така и в интелектуално отношение.
В Бургас и около града живеят много рускоговорящи семейства с децата си, дали малките проявяват интерес към този суров спорт? Още повече, че той е много популярен в бившите съветски републики.
В момента в нашите отбори има общо рускоговорящи деца, които тренират редовно и все повече се налагат. Те се адаптират изключително добре и срещат уважението и подкрепата на останалите деца. Има нещо, което ги отделя от другите. Това е тяхната амбиция, като че ли са малко по-амбициозни от нашите деца и като се захванат с нещо влагат много стръв, много желание, което ме навежда на мисълта, че може да се разчита на този контингент от хора и с удоволствие ще приемем още такива дечица.
Коментари
[/caption]
Петър Йонов е един от треньорите, превърнал се в легенда на българската водна топка. Амбициозният и непоколебим наставник винаги директно атакува трудностите и препятствията, докато те не рухнат.
Г-н Йонов е изваял десетки шампионски формации в този воден спорт и от осем години постепенно превръща „Черноморец” Бургас в една от водещите родни школи.
Старши треньорът постигна истинско чудо като успя с огромни усилия да селектира няколко отбора в различни възрасти, които накараха водещите клубове у нас да се страхуват.
Петър Йонов с удоволствие се съгласи да разкаже на все още колебаещите се момчета и момичета какво удовлетворение биха получили, ако изберат водната топка за свой спорт.
Колко възрастови групи тренират в момента при вас?
В момента нашият клуб участва в пет възрастови групи от шест възможни, което означава, че при нас тренират приблизително около 60 момчета и активно участват в първенствата. Отделно имаме подготвителни групи и в тях има около 30 деца. Това е контингентът, с който разполагаме, участваме и с мъжки и женски отбор. Жени имаме...жени е силно казано, това е девическият отбор, но тенденцията е да направиме женски отбор след време.
Споделял сте, че щом започнат жестоките и свирепи тренировки, някои от децата се отказват. Стои ли още този проблем?
Това е проблем не само в нашия спорт, той е в целия спорт.
Знае се , че водната топка не е за лигльовци. Заради натоварванията ли се отказват?
В интерес на истината има текучество, но то е в допустими граници. Това нещо се случва поради ред обстоятелства, едно от които е тежкото обучение в училищата, ангажираността им с учебни занятия. После нека да не забравяме, че нашият спорт е аматьорски и все още в България, за разлика от другите страни, не се цени здравето и имиджа, който носят спортистите и в някаква степен се пренебрегва това. Не на последно място в старша възраст юношите предпочитат през лятото да заработват нещо и това ги праща примерно на плажната ивица като спасители, а не в басейна да тренират.
Преди няколко години с гръм и трясък нахлухте в този спорт и от Бургас започнахте да се намесвате в разпределението на медали. Успявате ли и сега да се преборите с традиционно силните школи в България?
За тези осем години вече може да се говори за традиция. В някаква степен се промениха нещата в нашия клуб, в смисъл такъв, че ако преди на всяка цена и с всички средства преследвахме резултати. Сега обръщаме внимание повече на личностните и интелектуалните качества на състезателите. Оказа се, че хора, които не притежават интелект и дисциплина рано или късно създават проблем. Сега сме в процес на изчистване на отборите от хора, които внасят негативни моменти в подготовката и в състезанията.
Има ли интерес към този спорт от страна на малките момчета и момичета? Т.е. лесно ли успявате да ги привлечете?
[caption id="attachment_2904" align="alignleft" width="300" caption="Ватерполистите на "Черноморец" се сравняват с най-големите"]
[/caption]
Децата са естествено предразположени към спорт. Те идват и в последствие ги затискат ангажиментите им в училище и това ги кара в голяма степен да се отказват, това е единствения и най-важен проблем с малките. Освен това нека не забравяме, че в момента родители са от поколения, които бяха отбити от спорта и дори в някаква степен се налага да променяме и тяхното отношение към спорта като философия на живот.
Възможно ли е този проблем специално за вашия отбор да бъде разрешен, ако се разкрие паралелка по водна топка в спортно училище?
Правим опити за това, вече няколко пъти, надяваме се, че ще успеем. Срещаме трудности. Повечето от нашите деца учат в елитни учебни заведения и родителите за сега предпочитат там да учат, въпреки че това им създава трудности. Приоритетно е образованието за нашите родители, но аз мисля, че с новата ситуация, която се развива, а именно преструктурирането на спортните училища, респективно да им се обърне по-сериозно внимание и финансово, ще се промени отношението на хората и на самите състезатели. Това е едно от важните неща, които ние трябва да постигнем, трябва да се открие такъв профил в спортното училище и този профил да покаже, че там всъщност се изграждат комплексно хората както в спортно така и в интелектуално отношение.
В Бургас и около града живеят много рускоговорящи семейства с децата си, дали малките проявяват интерес към този суров спорт? Още повече, че той е много популярен в бившите съветски републики.
В момента в нашите отбори има общо рускоговорящи деца, които тренират редовно и все повече се налагат. Те се адаптират изключително добре и срещат уважението и подкрепата на останалите деца. Има нещо, което ги отделя от другите. Това е тяхната амбиция, като че ли са малко по-амбициозни от нашите деца и като се захванат с нещо влагат много стръв, много желание, което ме навежда на мисълта, че може да се разчита на този контингент от хора и с удоволствие ще приемем още такива дечица.
Коментари