С какви превозни средства са пътували към и от Бургас нашите прадядовци и прабаби

Някога до Бургас се eстигало трудно. Нямало пристанище и само лодки и гемии са спирали на дървения кей. Липсвали шосета с настилка и след дъжд всички пътища се покривали с непроходима кал. Единственитесредства за предвижване били конските, волски и биволски каруци, а товари се превозвали даже с камили. Държавата била току-що освободена и бедна, но българските управници бързо осъзнали, че за да има просперитет една страна, тя трябва да притежава пътища и бърз транспорт.

Правителството на Стефан Стамболов предприема конкретни действия за изграждане на основни направления на железопътната мрежа в България и свързването им с черноморските пристанища Варна и Бургас. На втората сесия на 5-тото Народно събрание, през есента на 1888 год. е внесен за разглеждане законопроект “Закон за направата на железопътните линии Ямбол-Бургас и Каспичан-Шумен-Търново-Севлиево-Ловеч-Плевен-София-Кюстендил и портовете Варна и Бургас”. 

Законът е приет за един ден. Необходимите средства са осигурени от 92 млн. държавен заем, от тях само за линията Ямбол – Бургас е 11 милиона. През следващите години започва трасирането на линията дълга 112 км. Строежът се осъществява от държавата по стопански начин, като работната ръка се осигурява чрез задължителна десетдневна пътна повинност от населението в окръзите, през които преминава железницата. Построена била и така наречената Стара гара (дн. “Владимир Павлов”), до която е свършвала линията. Линията се пуска в редовна експлоатация на 14 май 1890 год. Поради отдалечеността на гарата от града, файтонджии превозвали пътниците с багажа им, канели слезлите от влака, набързо се спазарявали и ги откарвали на посочените адреси. През 1893 год.релсите стигат до митницата. След построяване на пристанището и тържественото му откриване от цар Фердинанд през 1903 год. влаковите композиции вече спирали до митницата. Нямало перони и пътниците били принудени да скачат при лошо време в калта, а през зимата - в преспите. Старата гара останала много далече от обособената централна част. През 1904 год. е изготвен напълно проектът за нова гара в Бургас, която по план трябвало да се строи до новото пристанище. Създателите са софийските архитекти Кирил Маричков и арх. Никола Костов. И двамата завършили архитектурния факултет на Политехническия университет в Карлсруе, Германия. Те са мислили мащабно ипроектирали сграда, която става входна врата на Бургас, визитка и емблема, успешно съчетала стила “модерн” с елементи на барока и сецесиона. Утвърден бил бюджет на общината и предвиден кредит от 200 000 лв.Бургазлии със задоволство узнали, че сградата “ще бъде една от най-модерните и последна дума на архитектурното изкуство” и най-важното, че ще бъде по-голяма от софийската гара. Тя се строяла точно там, откъдето започвала улица “Александровска”, така че пристигналите гости на града можели със самото слизане от влака веднага да стъпят на централната бургаска улица. Строителството на гарата обаче продължило години и  едва на 15 август / нов стил. 27 / 1929 г. сградата е открита официално изцяло с всички свои крила. И така от Бургас тръгвали влакове, акостирали търговски кораби започнало развиването на индустрията. Улиците постепенно се павирали, по тях се движели файтони. Това били “ градските таксита” на 30-те и 40-те год. Файтони откарвали младоженците и техните шафери до църквата за венчавка. Файтони посрещали курортистите през летния сезон и ги откарвали по адреси.Най-удобното превозно средство било използвано от бургазлии да отидат на разходка до Лъджите /минералните бани/, семейно на пикник  в Отманлии, по далече до аязмото в с. Мугрес / дн. Горно Езерово/ или до Поморийския манастир. 

С навлизането на автомобилите предприемчиви бургазлии закупуват многоместни автомобили и откриват линии до Варна, Котел, Сливен. С транспорт се занимавали братя Диманови. Те развили своята дейност и през 1939 год. поемат представителството на Германската транспортна фирма “ Шенкел” за превоз на стоки от Германия за Персия през Батуми и Баку, която дейност изпълняват до войната 1941 год.

Появили се лъскави автомобили собственост на индустриалци и търговци. Първият американски “Студебейкър” в Бургас бил на Петър Велчев, собственик на Фабрика за моливи и канцеларски материали “Девеко”. Срещали се и други марки “ Мерцедес Бенц”, “ Форд”, “Фиат”, “Шевролет”. И все пак автомобилите били рядкост, собствениците са ги използвали за дълги разстояния или за разходки извън града. До средата на миналия век улиците на Бургас били спокойни и по тях потропвали само конски копита. 

По богатите бургазлии обичали да пътуват и с кораби. За Великден, луксозния кораб “Бургас” ги отвеждал в Йерусалим, за да ги върнат хаджии. По търговски дела са пътували до Цариград, Италия, Египет собственици на търговски фирми вносители на южни плодове, платове, селскостопански машини. Търговецът Нейчо Попов /негов племенник е едноимения актьор от Сатиричния театър/ внасял автомобили марки “Линкълн”, “Фордзон”, както камионетки и трактори.

Така е било някога, когато е нямало градски транспортни схеми и магистрали. Но всяко нещо с времето си!

автор: Соня Кехлибарева

още публикации за стария Бургас от Соня Кехлибарева можете да откриете ТУК