Времето на любовта

В началото на 21 век, когато с трепет слушахме за всичко „Извънземно“, за срещи от Трети вид, за осъществяване на контакти от различен характер, ясновидство и т.н. беше поразително твърдението, че психичната енергия ще бъде от изключително и основно значение за човечеството. 

Доста странно ... за онези години, когато самата дума „психика” почти плашеше и навяваше различни асоциации. 

А романите и филмите с фантастична тематика внасяха в нас усещането , че любовта е „петият елемент“ в структурата на нашето съществуване на Земята. Знаехме за четири: вода, земя, въздух, огън.

Гледали сте филма „Петият елемент“, нали?

Прекрасни произведения, които четяхме или гледахме със затаен дъх! 

Погълнати, от този приказен свят, ние искахме да четем и да гледаме още и още! 

Дотолкова силно беше това вживяване в произведението, че не желаехме приближаването на жестокия финален надпис „КРАЙ“, “END“ !

Затаили дъх, мечтаехме за този „нереален“, както ни се струваше свят и го възприемахме като приказка, илюзия, мечта на автора, в стремеж към по-добър живот, към бягство от сивата реалност на ежедневието или за проява на прекомерно въображение!

Или пък: „ Да, това е „Касов филм“, направен за пари!, Бестселър, сътворен за имидж и разбира се,за пари!

Тогава, все още не знаехме, че светът, в който живеем е холограма и че всички наши мисли са управлявани от един общ мултикомпютър, наречен Природа, чиято Програма осъществява нашето развитие, в частност, животът ни на Земята, защото развива всичко създадено, Космос и т.н.

И всъщност, прозренията на авторите на фантастики и визуализирането им, както и научните постижения на човечеството са един вид „инфузия“, вливане на информация от базата данни на този свръхкомпютър чрез директна връзка за влияние и направление на дейността ни.

Но проявените наши постъпки след това са вече резултатът от нашите чувства, усещания, култура, стремежи, тоест, потенциалът ни, който определя и нашата реакция, като маркер за степента на еволюцията ни.

Да! Бяхме за броените минути в този свят. Толкова приказен, желан, прекрасен и ...неосъществим!

Нима допускахме, че е възможен!

Не, разбира се! Как? 

Ние „хората със здрав разум“ не сме наивни деца?! 

Знаем и чувстваме доста често в нашата земна реалност, че „хората не са добри!“.

Знаехме, но продължавахме да искаме да бъдем в приказния нереален свят! Така прекрасен, цветен и недостижим, именно с основното си качество, което лъхаше от всяка дума, от всеки кадър, жест.Чувствахме „Полъха“ на любовта! А доста често ...„вихър“!

Искахме да бъдем „Там“, в книгата, във филма!

Олицетворявахме се с любимите герои и актьори, претворили себе си и и станали символи, идоли за нас.

Кой ли би помислил, че ще дойде времето на любовта в нашия претрупан със задължения и грижи свят на „Трябва“, „Няма време“, „Закъснявам!“ „Пак ли, аз! „Не съм виновен!“

Тъпо, сиво, ежедневно и ... познато!

Улисани по силата на навика и движейки се по инерция, никой не разбра, че времето на любовта и приказния свят дошло!

Да, времето на този вид енергия, творяща новото, непостижимото!

Как се случва?

Със проява на желание!

Да, Много умно! Познатото клише за отговор!

По-точното е, че дошло е времето на нашето узряване като „човеци“!

А, то се състои в това, че вече преосмисляме силата на човешките възможности, за които разбирахме преди от темите с фантастика, че даже „инопланетяните“ искаха да приличат по нещо на нас, хората и се възхищаваха на земното човечество. Чудно, за какво ли?

Те се впечатляват от способът „Усещане“, преживяване, емоция, желание, които са двигателят на нашето човешко същество, движещи и променящи света.

Човекът е първо и преди всичко духовно същество, изградено от чувства, желания и стремежи над материята. 

Жалко е, че досега, основното беше материалното благополучие! То погълна много време и сътвори доста злини за всички ни и за общия ни дом, Земята.

 

Неслучайно мъдрите казват: „Внимавай какво пожелаваш!“

Е, хайде да си  пожелаем светът на Нашата Земя да стане желаният, мечтан свят на Любовта 

Свят, изпълнен с полъха на нашето детство, на веселието, на игрите! На безгрижието. 

Как така, безгрижие? Това е фантастично! 

Да, така се получава!

Когато всеки се грижи за всички, то има кой да се грижи за него и той се чувства без грижата за оцеляването си!

Ха, нещо не е много ясно! 

Пак фантастика! 

Бла-бла!

Невероятно! Но така е устроен света!

Как не сме знаели!

Ами, не е имало досега проява, „Инфузия“ към човека на петия елемент,Любовта, от страна на Суперкомпютъра! Не му е било още време. Трябвало е да натрупаме своите страдания в материалната си егоистична същност. Да не се харесаме като качество. Да пожелаем да сме други, по-добри. Да го искаме силно. До болка! А това се предава он-лайн на Суперкомпютъра (всеки от нас има директен контакт), който фиксира нашата „Узрялост“, зада подаде към нас следващата ни задача за стъпката ни в развитието.

Сега сме на етап „Изявяването на Любовта“. 

А любовта е награда и отговорност.

Чувство! Липсващото в Космоса!

Имаме го на Земята!

И всички така сме устроени, че го крием. 

Сякаш ни е срам да го проявим. В резултат, се ограничаваме безкрайно.

Затрудняваме живота си неимоверно!

А в проявата на чувството любов е разковничето на нашата свобода. 

Да бъдеш себе си. Освободен от задръжките, които ни налага материята на света ни с егоистичния си характер.

Да се почувстваме такива, каквито сме в действителност, чувстващи, духовни същества, отдаващи своята любов!

Двигателят на света, за който мечтаем!

Автор: Емилия Наумова