Соломон Паси е бивш министър на външните работи в правителството на Симеон Сакскобурготски. С името му се свързва и превръщането на Атлантическия клуб в България, чийто президент е, в уважаван и търсен партньор от НАТО и ЕС.
Г-н Паси се съгласи да направи свой кратък коментар за читателите на „Бургаски репортер” относно събитията в Сирия.
Г-н Паси, конфликтът в Сирия очевидно се радикализира. Смятате ли, че това заплашва с дестабилизация Ливан и как такъв развой на събитията би се отразил на Близкия изток?
Събитията в Сирия не са изолирани. Те са част от една дълга и дълбока геополитическа верига. Това, което се случва в Сирия е буквално по средата на случващото се в Ливан и случващото се в Иран. Ливан в продължения на десетилетия беше окупиран буквално и физически окупиран от сирийската армия и дори след формалното и изтегляне сирийското влияние продължава да бъде силно в Ливан. В огромна степен това, което днес се случва в Ливан е резултат от действията на сирийското правителство. От друга страна това, което се случва в Сирия е определено от огромна степен от Иран. Иран има огромно влияние върху Сирия и в много отношения може да се каже, че Иран „дърпа” конците на президента Асад. Разбира се, не трябва да се подценява силното руско влияние, руския интерес в Сирия. Сирия е едно от последните места по света, където има запазена руска военна база, изградена още по времето на Студената война. Като поставим всички тези обстоятелства на една карта, виждаме, че решението много трудно ще бъде договорено между Запада и Дамаск. Решението за кризата може да се случи, ако имаме една силна, добре организирана и добре въоръжена опозиция, която да преговаря или да се опълчи на президента Асад или от друга страна можем да очакваме решението да дойде със съгласуваните действия на международната общност като обаче тука много трудно може да бъде заобиколена Русия. Затова по-естествено е да търсим разрешение в един ансамбъл, в който участва Запада, представен от САЩ и в огромна степен от Турция и Изтока, представен от Русия.
Каква намеса е допустима и възможна в Сирия от страна на ЕС и на САЩ? Военна намеса възможна ли е, като контингент, някакъв...
ЕС не се е обозначил засега като глобална сила, така че много по-вероятно е отделни членове на ЕС да станат лидери на тази операция. Това могат да са Великобритания или Франция или Испания или Италия...разбира се и Германия би била много желан партньор в такова усилие, макар че германците са по-предпазливи в международните си военни усилия, но от друга страна трябва да си дадем сметка, че НАТО като организация може да даде политическата „шапка”и „чадър” на това усилие.
Смятате ли, че краят на президентските избори в САЩ ще позволи на администрацията на Барак Обама да се фокусира върху разрешаването на сирийския конфликт?
Няма никакво съмнение, че президентските избори, които току що отминаха в САЩ, завързваха ръцете на администрацията. Сега, когато изборите са зад гърба ни, когато имаме един преизбран президент, който не мисли за следващо преизбиране, защото по Конституция това е неговият последен мандат, разбира се, че действията на президентската администрация ще бъдат много по- свободни и много по-маневрени.
А това, че за първи път от много време насам представители на всички сирийски опозиционни групировки се събраха в Катар, за да обединят усилия, това обнадеждаващо ли е?
Всеки опит за обединение на опозицията е обнадеждаващ. Не мога да предскажа дали това ще бъде последният и най-успешен опит или финалният опит за обединение, но при всички случаи това е стъпка в една верига от събития, които много се надявам да доведат до обединение на опозицията и до това, че тя да отстрани Башар Ал Асад от власт и да поеме управлението на страната.
Има ли повод за безпокойство от това, че в Сирия все по-открито и явно се афишират радикални ислямски групировки, които се бият срещу Башар Ал Асад?
Разбира се, че е притеснително. Много е важно кой ще поеме управлението на Сирия след Башар Ал Асад. Това, което е ясно, е че ерата на клана Асад е приключила. Кога ще бъде отстранен физически от власт не е ясно, но е въпрос на време, при това не на дълго време. Затова отсега усилията на международната общност, на Запада, на НАТО, на ЕС трябва да бъдат съсредоточени върху това кой ще наследи и ще поеме управлението на Сирия. Много е важно Сирия да не се превърне в поредната крепост на ислямистите, но за това е важно кой ще въоръжи опозицията. Ако бъде въоръжена в момента от Саудитска Арабия, нещата ще изглеждат по един начин, ако бъде въоръжена от ЕС, ще изглежда по съвсем друг начин.
Разглеждате ли с ваши анализатори възможността падането от власт на Башар Ал Асад да потопи в хаос Сирия?
Не може да има по-голям хаос от този, в който един президент избива собствения си народ. Всичко друго е по-добро от това и историята показва, че падането на диктаторите е добро за народите.
Какви са възможностите на България да постигне баланс в отношенията си с Израел и Арабския свят?. Имаме от години добри връзки и с Израел и с арабските страни...и от какво трябва да се пазим, за да не ги нарушим?
През последните 22 години, откакто България възстанови дипломатическите си отношения с Израел, смятам, че имаме един доста добър баланс в отношения с Израел и арабския свят. По времето на управлението на нашето правителство между 2001-2005 година на нас ни се наложи да възстановим огромна част от богатството на отношенията ни с арабския свят. Да направим това бяхме провокирани от случая с българските медици в Либия, който трябваше да разрешаваме с помощта на много арабски приятели. Ние отидохме далече отвъд самото освобождаване на нашите медици, ние създадохме отношения, които тепърва могат да бъдат превърнати от политически в икономически.
Коментари
10 ноем. 2012
2012-11-10
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Решението на сирийския конфликт минава през силна опозиция, САЩ, НАТО, ЕС и Русия
Соломон Паси е бивш министър на външните работи в правителството на Симеон Сакскобурготски. С името му се свързва и превръщането на Атлантическия клуб в България, чийто президент е, в уважаван и търсен партньор от НАТО и ЕС.
Г-н Паси се съгласи да направи свой кратък коментар за читателите на „Бургаски репортер” относно събитията в Сирия.
Г-н Паси, конфликтът в Сирия очевидно се радикализира. Смятате ли, че това заплашва с дестабилизация Ливан и как такъв развой на събитията би се отразил на Близкия изток?
Събитията в Сирия не са изолирани. Те са част от една дълга и дълбока геополитическа верига. Това, което се случва в Сирия е буквално по средата на случващото се в Ливан и случващото се в Иран. Ливан в продължения на десетилетия беше окупиран буквално и физически окупиран от сирийската армия и дори след формалното и изтегляне сирийското влияние продължава да бъде силно в Ливан. В огромна степен това, което днес се случва в Ливан е резултат от действията на сирийското правителство. От друга страна това, което се случва в Сирия е определено от огромна степен от Иран. Иран има огромно влияние върху Сирия и в много отношения може да се каже, че Иран „дърпа” конците на президента Асад. Разбира се, не трябва да се подценява силното руско влияние, руския интерес в Сирия. Сирия е едно от последните места по света, където има запазена руска военна база, изградена още по времето на Студената война. Като поставим всички тези обстоятелства на една карта, виждаме, че решението много трудно ще бъде договорено между Запада и Дамаск. Решението за кризата може да се случи, ако имаме една силна, добре организирана и добре въоръжена опозиция, която да преговаря или да се опълчи на президента Асад или от друга страна можем да очакваме решението да дойде със съгласуваните действия на международната общност като обаче тука много трудно може да бъде заобиколена Русия. Затова по-естествено е да търсим разрешение в един ансамбъл, в който участва Запада, представен от САЩ и в огромна степен от Турция и Изтока, представен от Русия.
Каква намеса е допустима и възможна в Сирия от страна на ЕС и на САЩ? Военна намеса възможна ли е, като контингент, някакъв...
ЕС не се е обозначил засега като глобална сила, така че много по-вероятно е отделни членове на ЕС да станат лидери на тази операция. Това могат да са Великобритания или Франция или Испания или Италия...разбира се и Германия би била много желан партньор в такова усилие, макар че германците са по-предпазливи в международните си военни усилия, но от друга страна трябва да си дадем сметка, че НАТО като организация може да даде политическата „шапка”и „чадър” на това усилие.
Смятате ли, че краят на президентските избори в САЩ ще позволи на администрацията на Барак Обама да се фокусира върху разрешаването на сирийския конфликт?
Няма никакво съмнение, че президентските избори, които току що отминаха в САЩ, завързваха ръцете на администрацията. Сега, когато изборите са зад гърба ни, когато имаме един преизбран президент, който не мисли за следващо преизбиране, защото по Конституция това е неговият последен мандат, разбира се, че действията на президентската администрация ще бъдат много по- свободни и много по-маневрени.
А това, че за първи път от много време насам представители на всички сирийски опозиционни групировки се събраха в Катар, за да обединят усилия, това обнадеждаващо ли е?
Всеки опит за обединение на опозицията е обнадеждаващ. Не мога да предскажа дали това ще бъде последният и най-успешен опит или финалният опит за обединение, но при всички случаи това е стъпка в една верига от събития, които много се надявам да доведат до обединение на опозицията и до това, че тя да отстрани Башар Ал Асад от власт и да поеме управлението на страната.
Има ли повод за безпокойство от това, че в Сирия все по-открито и явно се афишират радикални ислямски групировки, които се бият срещу Башар Ал Асад?
Разбира се, че е притеснително. Много е важно кой ще поеме управлението на Сирия след Башар Ал Асад. Това, което е ясно, е че ерата на клана Асад е приключила. Кога ще бъде отстранен физически от власт не е ясно, но е въпрос на време, при това не на дълго време. Затова отсега усилията на международната общност, на Запада, на НАТО, на ЕС трябва да бъдат съсредоточени върху това кой ще наследи и ще поеме управлението на Сирия. Много е важно Сирия да не се превърне в поредната крепост на ислямистите, но за това е важно кой ще въоръжи опозицията. Ако бъде въоръжена в момента от Саудитска Арабия, нещата ще изглеждат по един начин, ако бъде въоръжена от ЕС, ще изглежда по съвсем друг начин.
Разглеждате ли с ваши анализатори възможността падането от власт на Башар Ал Асад да потопи в хаос Сирия?
Не може да има по-голям хаос от този, в който един президент избива собствения си народ. Всичко друго е по-добро от това и историята показва, че падането на диктаторите е добро за народите.
Какви са възможностите на България да постигне баланс в отношенията си с Израел и Арабския свят?. Имаме от години добри връзки и с Израел и с арабските страни...и от какво трябва да се пазим, за да не ги нарушим?
През последните 22 години, откакто България възстанови дипломатическите си отношения с Израел, смятам, че имаме един доста добър баланс в отношения с Израел и арабския свят. По времето на управлението на нашето правителство между 2001-2005 година на нас ни се наложи да възстановим огромна част от богатството на отношенията ни с арабския свят. Да направим това бяхме провокирани от случая с българските медици в Либия, който трябваше да разрешаваме с помощта на много арабски приятели. Ние отидохме далече отвъд самото освобождаване на нашите медици, ние създадохме отношения, които тепърва могат да бъдат превърнати от политически в икономически.
Коментари