18 сеп. 2012 2012-09-18 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Училището не трябва да унищожава детското любопитство, а да го развива

Според направените средностатистически изследвания, човек усвоява около 5% от информацията, придобита по време на средното и висшето си образование. Доста нисък резултат за старателно съставените от учителите програми за обучението с години напред, разписани по месеци, седмици и дни. Дори всеки учебен ден се разпределя на няколко урока по съвсем различни дисциплини, а от децата се изисква способността за минути, успешно да се “превключват” за участието си в тях.    Предполага се, че завършилите,  трябва да са овладяли набора от информация, определен от училищната програма и да разбират устройството на социалното общество, за да могат по-късно, безпроблемно да навлязат в него. Прилагат се много тестове, изпити, упражнения по  време на обучението, без да се постига желаният успех. Резултатите на кандидат-студентските изпити, видът и начинът на подаваните документи за работа, дори от завършилите висше образование, говорят за ограничени познания на изучавания материал, ниска езикова култура, демотивация и дезориентация в ценностната система. Най-важни за младия човек се оказват дипломата за образование и “необходимите връзки”. Познанията, интелектът и моралните качества не са възпитавани в обществото ни, за да се създаде човекът – успяващ, тъй като няма търсене за тях и методика за изграждането на тези добродетели. Децата трябва да се възпитават и да растат спокойно. Не трябва да им се придава определен стериотип, а да се  създават условия за тяхното свободно, творческо развитие и съвместно търсене, заедно с учителя, на най-добрата форма за обучаване. Детето трябва да учи това,  което му е интересно. Тогава по-бързо ще усвоява материала,  по-лесно ще вниква в него и ще може да се ориентира за своята бъдеща реализация. Задачата на учителя е да предизвика и да поддържа интереса на децата така, че заложената от природата познавателна програма, проявяваща се като тяхното естествено детско любопитство да се включи чрез емоциите и обучението, като “на игра”. Сега прилаганият подход не води до активизиране на творческо начало в тях, без което интересът към науката се превръща само в успешното вземане на изпити. Както всички знаем, децата бързо възприемат лошите привички, а нравоученията преминават, нечути покрай тях. Възрастните им говорят за честност и доброта, но децата виждат, че преуспяват хората с други качестава. Във взаимоотношенията си с учениците, учителите не са напълно искрени и децата усещат фалша, разбират какъв е човекът в действителността, а не от това, което им се говори. Така, загубвайки доверието на учениците си, учителите бързо губят и влиянието си върху тях. По-големите, с 2-3 години ученици имат много голямо влияние върху своите по-малки съученици в училището, в сравнение с учителите, които им преподават. След малко обучаване, те могат да съдействат на учителите на малките при провеждането на уроците, вместо да са “лошия пример” за тях. Това ще е полезно за формиране на стойностни качества при изграждане характера на по-големите и за лесното възприемане на изучавания материал и положителния стил на взаимоотношенията от по-малките деца. Не е необходимо да има изпити, проверки, оценки, за да се създава атмосфера на нервност и съперничество. Всеки учител има представа, доколко знаят учениците му. Дори, вместо да им се забранява да подсказват, по-добре е да се поощрява това, за да си помагат и да се сплотява техният колектив. Не трябва децата да се разделят на успяващи и изоставащи. Задружната атмосфера в класа е много по-ценна от съперничеството в преследването на  личния училищен успех. Защото там, сред съучениците, преминава животът на децата през по-голямата част от деня. В училището се изграждат качествата им, там се оформя тяхната психика, самочувствие и бъдеще. Завършвайки своето образование, децата трябва да са усвоили и да прилагат открито и доброжелателно общуване, да могат да създават контакти с другите хора, да познават себе си и да преценяват своите и чужди желания. Тези познания приемат от тяхното детско общество и чрез сборните групи от деца на различна възраст, тъй като “велик” и пример за подражание е по-голямото с няколко години дете. Училище, в което цари страх, ненавист, агресия и несигурност отблъсква децата от образователната система, създава лоши навици, психически травми и промяна в нагласата на нежната, детска същност. Спокойната и доброжелателна атмосфера на приятелство, взаимопомощ и уважение е гаранцията за успешното образование и създаването на добрите качества в потенциала на нашето общество и нашето Бъдеще! автор: Емилия Наумова   Коментари