Елена Морозова: Русокастро. Сакралната България

Животът ни в България този сезон не се отличава с голямо разнообразие. Тихо живуркане на баба с внучката й край басейна в почти 40-градусова жега, която продължава вече втори месец и не позволява през деня носа си да покажеш навън. Даже ходенето на плаж е отменено, пък и морето през юли не е много гостоприемно – бурно, с водорасли. Пълного отсъствие на събития се усилва от заспалия завинаги интернет. Отвътре и отвън усещане за вакуум. Живи ли сме още? Пространството се разлива, разтопява се, времето е спряло... В един такъв „ден на мармота” нашето еднообразие е нарушено от посещението на две забележителни жени. Дойдоха ни на гости Светлана и Лида – майка и дъщеря. С ленинградската си кола. От село. За да ни отведат на гости у тях, в истинската им българска къща в истинско българско село! Еврика! Живи сме! Ура! Мозъкът търси логично обяснение на това пътуване, разговорът се върти около недвижимите имоти, които се продават на село. И... приказката започва! Подскачащата и пропадаща в дупките жигулка напомня, че си жив и не е зле да поприказваш малко. Тя нереално бързо взема разстоянието от нашата Кошарица до Бургас и после от езерото Мандра /каква дума само!/, завива към Меден рудник /пак!/ и почти напреко лети под слънцето, което е увиснало в зенита си над хълма Русокастро /в превод – Червени камъни/. Малко преди хълма колата завива надясно и ние попадаме в зелен оазис – в истинско българско село със същото име – Русокастро. Ето я и къщата. Почти не се вижда от зелената корона на грамаден орех, лози и всякаква буйна растителност. На улицата е тихо, няма жива душа. Влизаме във владенията на новите стопани на царството на спящата красавица. Точно така съм си представяла в детството си тази картина. Гъсти лозови храсти, надвесени буквално в ръцете ти, огромни дървета, отрупани с плодове – сливи, круши, ябълки, праскови... Малки китни лехи, обработени от грижливи женски ръце, ми напомнят колко голям труд е градинарството и неволно се навеждам да отскубя тревичка, да скъсам плод, да полея с вода. Отдавна не съм правила това! А пък и не можах да се сдържа да не набера сливи, безподобно вкусни! Трите гостенки — Богданка, аз и баба Валя, прекрачваме прага на къщичката – уютна, още недообзаведена, но много любима на своите стопани. Очите на Света и Лида грейват от радост, когато разказват как са я купили и всички истории, свързани с това. Ние се заразяваме от този възторг и хукваме да разглеждаме продаващите се къщи в това българско село. Гледаме, усещаме, мерим този живот. Радостно, но... Не, това е само прелюдия. Душата чувства и иска нещо по-голямо. И действително, в програмата на нашето пътешествие е включено още едно мероприятие – изкачване на хълма Русокастро. Но дали ще имаме сили? Жегата е 40 градуса, две баби и внучка на две години – отчаяни алпинистки? Сега ме е страх да си спомня, но тогава нямах никакви колебания! Вече попаднахме под влияние на тази планина и ламята, която живее в пещера там. Те ни повикаха! И ние тръгнахме! До подножието на планината стигнахме с колата. По пътя научихме, че на този хълм е имало древна бъргарска крепост, която е свидетел на толкова битки, че цялата се пропила с кръвта на воините. А на самия връх от незапомнени времена има олтар – място за жертвоприношения на боговете. На този хълм се е проливала кръв по различни поводи, но щедро и често. Камъните почервенели от кръв, попивали я векове наред. Наред с олтара строили и храмове. По решение на ЮНЕСКО на хълма започват разкопки. Учудването на археолозите няма край, откривайки, че не един, не два, а няколко храма били строени един върху друг през вековете. От втория, по-ниско разположен храм са извадени много мощи, старохристиянски светини. Сега всички те са събрани в дървена постройка на върха, близо до новия храм „Св. Георги Победоносец”. Когато се приближих до хранилището на светите мощи, косите ми буквално настръхнаха. Никога преди това не съм усещала такава мощна и плътна енергия.   Планината живее, кани някого, не пуска друг. Много от местните не знаят за нея /или си дават вид, че не знаят/. Тук идват много хора от Бургас, а и от цяла България. Светлана е гледала как на Гергьовден тук на хълма са правили кръщене на бебета, а старците баби и дядовци пъргаво се катерили по баира. Два пъти в месеца и на големи празници църквата приема енориашите. А неотдавна на този хълм са направили възстановка на битката на българи с визанийци, в чест на 850 години от това събитие. Под хълма има извор. Това са сълзите на змея, който живее в пещера под планината. Според легендата. И това е свещен извор със свещена вода – според друга. Но каквато и да е истината – водата на този извор е необикновена. Дори и да не знаеш приказката за живата и мъртвата вода, другояче не можеш да наречеш този извор. Напускайки хълма Русокастро, ние отнасяме в душата си сила, в сърцето си – красота, в мислите си – отговор на най-заветните въпроси – как да съхраним всичко това? Да не го разпилеем? Да не го забравим? Не зная... Но знам със сигурност, че няма нищо случайно. Този подарък от съдбата беше даден на детето, а ние бяхме неговата свита, която е длъжна да предаде на следващото поколение всичко, което знае. Те са готови да вземат, а ние имаме ли какво да им дадем? Трябва да успеем да съберем всичко, за можем да отговорим на въпросите на нашите наследници. На върха на хълма Русокастро. Мястото на Силата. В този сюжет аз не описвам всички истории и легенди на Русокастро. Това са моите възприятия, мисли и впечатления от съприкосновението ми с Мястото на Силата. Снимките ще ви разкажат повече. Пожелавам ви, приятели, да отидете на тези места на Земята! www. http://balkanclub.ru Коментари