Защо Евгения и Владимир от Казахстан избраха България за родина на бебето си София

[caption id="attachment_9305" align="alignleft" width="300" caption="мама Евгения е прегърнала своята рожба София"][/caption] В тази история ще ви срещнем с младата майка Евгения и нейната новородена дъщеря София. Дотук едва ли има нещо, което би ви учудило или привлякло вниманието ви, но ако разберете, че красивата майка е от Казахстан, а прекрасното и бебе е от България...е, вече ви стана интересно, нали. Евгения и нейният мъж Владимир са решили да останат да живеят в България. Двамата са дошли тук преди време с надеждите си, с вярата си, със стремежите, с трудолюбието си,  с мечтите си и най-вече с любовта си един към друг, чийто резултат е бебето София. Новородената им дъщеря е най-новото разклонение в родословните дървета на своите родители и  до това клонче ще пише „родена в гр. Бургас, България” Докато говори, сияящата майка се любува от разстояние на щерка си, която кротко спи в прегръдките на баба си. Защо избрахте името София –се интересувам аз и очаквам някаква предълга и интересна родова история за майка, баба, леля или благодетелка с това име, но отговорът е изненадващ. Евгения и Владимир са избрали името София за своето дете, защото това е името на столицата на държавата, в която са избрали да продължат живота си. По този начин те засвидетелстват уважение и признателност към България, че са били приети сърдечно и с уважение. Виж ти, не всеки българин би последвал примера им. Чувал съм, че любопитството не е проява на особено добро възпитание, но не се стърпявам и питам младата жена защо е избрала точно тази болница в Бургас. Защо МБАЛ „Дева Мария”, ли? – повтаря въпроса ми Евгения. Защото тя и Владимир са станали кръстници на детето на техни приятели, а кръщелникът им се родил точно в тази бургаска болница. И понеже родителите на малкия кръщелник не спирали да хвалят родилното отделение, било съвсем естествено, когато дошло време за раждане и те да направят същия избор. Много натежало и това, че освен със своята вежливост медицинският екип се отличавал и с това, че лекари и сестри говорели на руски език. Така бъдещата майка и съпругът и дошли в МБАЛ „Дева Мария”, поискали да разгледат, показали им условията, обяснили им, че могат да си наемат отделна „ВИП” стая за родилката, в която да бъде дори и таткото, видяли разгледали, уверили се, че е чисто, просторно, лекарите и сестрите наистина били внимателни и вежливи и ...и не било необходимо да ги убеждават повече да предпочетат точно тази болница. При нас такива условия просто няма – обяснява Евгения и пак хвърля пълен с обич поглед към София. А бебето продължава да си спи, без да подозира, че носи името на българската столица. Времето минавало, най-важният ден за родителите настъпил и раждането преминало добре, макар и чрез цезарово сечение. Родилката разказва с усмивка, че не е усетила нищо, а а единственият спомен от операцията е един малък шев. Боже мой, толкова смела може да бъде само една майка. Какво ще разкажете след време на дъщеря си за раждането и за лекарите тук? – я питам без да ми е ясно защо задавам точно този въпрос. Питам се дали нещо не съм я подразнил, защото Евгения леко трепва. Оказва се, че причината е друга. Ще и разкажа за своята голяма благодарност – отговаря ми тя и признава, че много много се вълнува. Благодаря им за труда, за грижите  и споделя, че през цялото време, докато е била в родилното отделение на МБАЛ „Дева Мария” се е чувствала на сигурно място, защото е усещала, че екипът е бил квалифициран и знае какво прави. А това, което е учудило най-много била музиката. Чувала се музика, лекарите и сестрите били усмихнати и не се притеснявали от нищо. В такава обстановка изобщо не можеш да си помислиш, че си в болница за операция – споделя Евгения. Благодаря на майката, че макар и минутки преди изписването на бебето, се е съгласила да сподели своята история за читателите на „Бургаски репортер”. Пожелавам и много щастие на нея, на малката София и на бащата Владимир. Заслужават го,защото с тях броят на добрите хора в България ще се увеличи с още трима. А това вече е нещо, което си струва да бъде разказано, не мислите ли.     Коментари