Икономика на щастието

В резултат на изследвания се достига до извода, че за стотиците милиони хора, които през следващите години ще бъдат освободени от работа, е необходимо да се създаде огромен Световен Университет за интегрално отношение един към друг и към природата. Именно, това интегрално и правилно отношение към взаимодействието и равновесието ще освободи такива възможности, че всичко да е достатъчно за всички. По направените изчисления и установените данни, в света няма нещо, което да не е достатъчно. Целият проблем е в човека, който не може правилно да разпределя благата, заради своята алчност и егоизъм. Ако за всички безработни се създадат университети, класове, клубове, където ще се обучават на интегрално образование и възпитание, то ще създадем едно съвсем различно общество, което ще бъде доволно и балансирано, ще престане да се стреми към свръхпотребление, свръхнапълване и действително ще се чувства щастливо. Животът ни заставя да изследваме всички тези процеси в обществото и как можем да ги уравновесим. Към това ни тласка и природата. Когато цивилизованите страни са се развили до максималната си степен, те започват да развиват страните от така наречения „Трети свят”, като издигат там заводи и подготвят цялата инфраструктура. За да организират производството, е било необходимо да обучават хората, затова там откриват училища, а развитите страни започват да приемат на обучение в своите университети студенти от тези региони. И от този момент нататък, по материално благополучие, просвета, култура и наука, цялото човечество става взаимосвързано. Тези връзки се развиват през последното столетие, но вече се разбира, че системата не работи, както бихме желали. Аналитиците и специалистите в сферата на социологията, политологията, икономиката и финансите предлагат своите решения. Но, изходът е един: тази  система изисква от нас наличието на много по-изразени вътрешни връзки. За да продължим своето развитие, сме задължени да постигнем по-тясна връзка, да разберем и да признаем необходимостта от взаимното поръчителство, т.е. че сме зависими един от друг и е необходимо да се подпомагаме. Живеем на една планета и трябва да осъзнаем, че всички съществуваме като едно семейство. Развитието ни е започнало с това, което сме произвеждали – оборудване, продукти за храна и с търговията помежду ни. Постепенно се създават съвместни предприятия, международни банки, обединени фондови пазари, където се извършват търговски операции на различните международни борси, като не е важно точно къде и с какво търгуваме, защото навсякъде всичко е регламентирано еднакво. Необходимо е само да анализираме, къде имаме сметка да влагаме и къде не. Парите се съхраняват на едно място и ползвайки електронна поща, банките само си препращат една на друга известия за преводи и операции, като това е достатъчно. Няма значение, къде физически се съхраняват, защото златото е прието за основен еквивалент на тяхната стойност. Явно, връзките между страните не могат съществуват повече в такъв вид. Особено в Европа, която е максимално развита, но най-раздвоена в усещането си за вътрешно съответствие и разбиране, че страните в Европа се отнасят към една система. Общият пазар само като общ пазар не е достатъчен. Необходимо е всички Европейски държави да се обединят с още по-здрави и тесни връзки, което не е толкова лесно осъществимо. Трудността се състои в това, че трябва да са по-близки по дух, съгласно разбирането на създалото се положение, признаването на невъзможност за съществуване, независимо едни  от други и е необходимо държавите да се възпитават и да съблюдават задължителната взаимна зависимост между тях. Политолозите, учените, политиците вземат решения си, осъзнавайки с разума си необходимостта от промените, но емоционално, все още, не са готови да се откажат от националните и лични особености. Всъщност, човек не трябва да променя своите навици и своето поведение, отнасящи се до културата и националните традиции. Той трябва само да се повдигне над всичко това и да се обедини с останалите хора, във взаимно поръчителство. Според статистиките на Френския Национален Институт, социалното неравенство във Франция неимоверно е нарастнало. Разривът между, имащи и нямащи е достигал безпрецедентни мащаби. Това се проявява в размера на личното състояние. На 10% от най-богатите французи се падат 550 хил. евро, на 10% от най-бедните – 2700 евро, т.е. 205 пъти по-малко. Състоянието на високопоставените служители е 35 пъти повече, отколкото на работещите. Съвкупната собственост на всички французи (спестявания, недвижимост, произведения на изкуството и др.) е 10.000 млд. евро. Проблемът не е в обема на натрупаното в страната богатство, а в неговото разпределение         и възможността натрупаното социално неравенство „да взриви” Франция? В името на какво хората, направили многомилионните състояния, да продължават упорито да ги увеличават? Защо не помислят и за другите, непреходните ценности? Вместо да са първи в преследването на власт, престиж и влияние е по-добре да променят същността на своята цел? От доклад на ООН разбираме, че САЩ са достигнали поразителен прогрес, но щастието на гражданите, по собствената им преценка, не се е увеличило. Несигурността и безпокойството на населението растат, социалното и икономическото неравенство също нараства, а доверието и увереността в правителството са на рекордно ниско ниво. А в доклада си, принц Чарлз отбеляза: „Суровата реалност се състои в това, че нашата планета е достигнала „Точката на кризата”. Времето, което ни е останало, бързо свършва. Стоим пред лицето на това, което може да се охарактеризира като „Идеалната буря”: съчетание от замърсяване и прекомерно потребление на ограничените природни ресурси, реална опасност от катастрофални изменения на климата, безпрецедентното ниво на финансовите задължения, а също население от седем милиарда, което бързо расте.” Неминуемо, стигаме до неизбежния извод, че щастието се измерва с разумното, материално ниво на живот, съпроводено от духовното усещане за равенство, увереност и доброта в обществото. Едното е неизбежно свързано с другото. Защото, без възпитание е невъзможно хората да се доведат до разбирането за необходимостта от живот на нивото на разумното потребление и на добрите взаимоотношения. Ще страдаме, докато не създадем и не приложим в живота си системата за интегралното възпитание.  автор: Емилия Наумова       Коментари