10 сеп. 2012 2012-09-10 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Тъжна история за забравеното гробище на герои от Руско-турската война

[caption id="attachment_8917" align="alignleft" width="300" caption="Стари каменни стълби водят към вечния дом на героите"][/caption] Само на метри от впечатляващата с красотата си църква в с. Шипка, където лежат костите на загиналите руски войни от сраженията на легендарния връх има едно скрито гробище. То е потънало в бурени и бодливи храсти, които би трябвало да бодат сърцата на всички нас. По останалите паметници имената трудно се четат. И там лежат кости на герои, но скрити от погледите ни и далеч от почитта и преклонението ни, което отдаваме на видните в църквата. По време на руско-турската война на Шипка редом до българските опълченци се бият руски войни. Някои от тях загиват на върха и техните останки са съхранени и днес се покланяме пред техния подвиг и саможертва. Но други, които тогава са били на по 17-18-20 години остават живи и се прибират в родината си. Те са войници, кадети от руската царска армия. За времето до Октомврийската революция те вече са на по 50 – 60 и повече години и са станали офицери – полковници, генерали…Червената армия и нейните ръководители ги обявяват за белогвардейци и не ги долюбват особено. Някои от тях по различни причини са изпратени в мъртвите сибирски полета. Но една значителна част от белогвардейците идват в България, за да продължат живота си тук. Заселват се в цялата страна, най-много от тях са в североизточна България. Но може би най-чувствителните и най-съхранилите спомена за това, което е ставало по време на сраженията на Шипка отиват именно там. Искат да се заселят и да заживеят там. И заживяват повечето със семействата си в селото Шипка, в подножието на хълма където са се били преди около 40 години. И в България обаче през 1944 година идва болшевишкото време и белогвардейците, които са герои от Шипченската епопея  са наритани като стадо на едно място оградено със зид, на който пишело „Стопански двор”. Поне не ги изгонват от новото им място, което за тях е толкова скъпо. [caption id="attachment_8918" align="alignleft" width="300" caption="Всички са забравили за подвига на руските войни"][/caption] Когато белогвардейците започват да си отиват от този свят започват да ги погребват в гората над църквата на с.Шипка. Същата църква, в който лежат останките на техните другари в боевете. В края на 50-те години на миналия век умира и последния белогвардеец освобождавал България. И той е погребан там. Днес никой от посещаващите с благоговение църквата-костница на Шипка дори не подозира, че само на стотина метра от там лежат костите на забравените герои на руско-турската война от преди 135 години. В гробище, където кръстовете тъжно ни гледат от бурените, бодливите храсти и акациите. И като, че ни обвиняват за това страшно забвение…   Коментари