06 сеп. 2012 2012-09-06 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Елена Морозова: Български традиции и обичаи в ресторант "Златната бъчва"

[caption id="attachment_8786" align="alignleft" width="300" caption="Д-р Морозова продължава да ви води в своите български пътешествия"][/caption] Току-що се връщам от екскурзия в българското село Медово, ресторант „Златната бъчва”. Съмнявам се, дали ще мога да напиша нещо смислено. Но ще споделя емоциите си в блога си в нашия Балкански клуб http://balkanclub.ru !!! Ето как видях истинско българско село, обстановката в селска къща, пресъздадена в хан, ограден с висок зид. Макар че и до оградата е много интересно. Особено, ако пресмяташ как би живял на такова място? И дали да не си купиш къщичка в такова село? И знаете ли, много му се иска на човек да направи точно това! Пътищата са прекрасни, къщите са спретнати, около тях – море от цветя! В кошарите уютно са се разположили овце, кози, кокошки, кучета и още какви ли не животни. Под асмите зрее едро грозде. Спокойни стопанки като на забавен кадър се разхождат по дворовете. А мъжете са такива красавци!!! – Изобщо – стопкадър!!! Но пък пъргави чернички малчугани нарушават това полусънно спокойствие с чуруликане и детска глъч. По прекрасния асфалт се движат цигански каруци с коне. Чисто черни цигани /съвсем като индийците масажисти в екатеринбургския аюрведа център/ ловко въртят камшика, подсвирквайки. А как да намерим точно такова село, но без цигани? Не е възможно? Е, ние пък ще продължаваме да търсим. Влизаме в двора, който е ограден с висок стобор. И се оказахме в декори за спектакъла „Истинско българско село”. Всичко е много красиво, обмислено до най-малкия детайл, но все пак си е декоративно. Традиционни занаяти, грънчарско колело с късове глина, които са толкова примамливи, а наоколо има още куп интересни неща! Полици с национални носии за снимка и сувенири се смесват с диснилендски дреболийки за капризни съвременни деца. В средата на двора тлее огън, там подготвят жарава за нощния спектакъл – танц върху въглени. Впрегнато магаренце с удоволствие разхожда децата на каручка или... забравих как се казва това на български. Придвижваме се нататък. Още една врата. Тук ни посреща красива девойка с хляб и сол /освен солницата със сол, има и още две солнички – с червен и черен пипер/. Снимаме се с нея и... ето я ракията! Вече е налята в керамични чашки и така ни примамва! Чувам руско народно предупреждение: „Започвай леко, а ракията – после” /Започна добре, а свърши зле/. Не съм сигурна, че това е вярно, имам твърде малък алкохолен опит, но каквото съм чула, това ви казвам. Изпивайки /или не изпивайки/ ракията, влизаме в ресторанта. Масите са приготвени, но керамичните кани за вино са празни. Браво на вас, добри домакини! Не ни отнемат удоволствието сами да си наточим вино от бъчвите! Три кани – бяло, червено и ракия. Наздраве! Пий каквото искаш и колкото искаш! А музикантите редуват любими съвременни ритми с народна музика. Народът продължава да идва – украинци, немци, латиши, англичани, французи, даже от Суринам. Сервитьорите с гордо достойнство обслужват тълпата туристи учудващо бързо и точно. Интересно е кои посетители днес в ресторанта са повече – децата или възрастните? Шопска салата, боб чорба и прекрасно червено вино. След кратко обсъждане решихме, че червеното е най-хубаво. А в средата на залата през това време се вихри шумна веселба с конкурси за децата и възрастните. Докато възрастните си похапват телешко и шашлици в огромни количества, клоуни занимават децата така, че малчуганите забравят за всичко на света! А после пламенните мелодии поканиха на танц нас – възрастните и още по-възрастните. Изпитах колосално удоволствие от това, че краката ми все още помнят как се танцува! Вече се уморихме, а ето че идва ред на класическата програма. Просто не зная как да разкажа за нестинарските танци. Това трябва да се види и чуе! Девойките са много красиви, ярки, весели, млади! Но момчетата – те са по-красиви!!! Ритмите се забързват, страстите се нагорещяват до краен предел, става ясно, че идва кулминацията на вечерта – нестинарските танци върху жарава. Уви, аз не можах да ги видя. Моите познати, чиято вила се намира в съседство с моята, и с които аз дойдох на този празник, трябваше да си тръгнат, защото двегодишният им син Марек реши, че трябва да си ходи. Аз нямах друга възможност да се прибера в своята Кошарица и малчуганът победи. По пътя им разказах как съм участвала в подобно действие на един психологически горски семинар. И че всеки човек може да изпадне в такова състояние да танцува върху горещи въглени и да прави още много изумителни неща. Например, да се прибереш вкъщи след обилна вечеря и голяма веселба и да напишеш нещо в блога си http://balkanclub.ru автор: Елена Морозова   Коментари