[caption id="attachment_8786" align="alignleft" width="300" caption="Д-р Морозова продължава да ви води в своите български пътешествия"]
[/caption]
Току-що се връщам от екскурзия в българското село Медово, ресторант „Златната бъчва”. Съмнявам се, дали ще мога да напиша нещо смислено. Но ще споделя емоциите си в блога си в нашия Балкански клуб http://balkanclub.ru !!!
Ето как видях истинско българско село, обстановката в селска къща, пресъздадена в хан, ограден с висок зид.
Макар че и до оградата е много интересно. Особено, ако пресмяташ как би живял на такова място? И дали да не си купиш къщичка в такова село? И знаете ли, много му се иска на човек да направи точно това! Пътищата са прекрасни, къщите са спретнати, около тях – море от цветя! В кошарите уютно са се разположили овце, кози, кокошки, кучета и още какви ли не животни. Под асмите зрее едро грозде.
Спокойни стопанки като на забавен кадър се разхождат по дворовете. А мъжете са такива красавци!!! – Изобщо – стопкадър!!! Но пък пъргави чернички малчугани нарушават това полусънно спокойствие с чуруликане и детска глъч.
По прекрасния асфалт се движат цигански каруци с коне. Чисто черни цигани /съвсем като индийците масажисти в екатеринбургския аюрведа център/ ловко въртят камшика, подсвирквайки.
А как да намерим точно такова село, но без цигани? Не е възможно? Е, ние пък ще продължаваме да търсим.
Влизаме в двора, който е ограден с висок стобор. И се оказахме в декори за спектакъла „Истинско българско село”. Всичко е много красиво, обмислено до най-малкия детайл, но все пак си е декоративно.
Традиционни занаяти, грънчарско колело с късове глина, които са толкова примамливи, а наоколо има още куп интересни неща! Полици с национални носии за снимка и сувенири се смесват с диснилендски дреболийки за капризни съвременни деца.
В средата на двора тлее огън, там подготвят жарава за нощния спектакъл – танц върху въглени. Впрегнато магаренце с удоволствие разхожда децата на каручка или... забравих как се казва това на български.
Придвижваме се нататък. Още една врата. Тук ни посреща красива девойка с хляб и сол /освен солницата със сол, има и още две солнички – с червен и черен пипер/.
Снимаме се с нея и... ето я ракията! Вече е налята в керамични чашки и така ни примамва!
Чувам руско народно предупреждение: „Започвай леко, а ракията – после” /Започна добре, а свърши зле/. Не съм сигурна, че това е вярно, имам твърде малък алкохолен опит, но каквото съм чула, това ви казвам.
Изпивайки /или не изпивайки/ ракията, влизаме в ресторанта. Масите са приготвени, но керамичните кани за вино са празни. Браво на вас, добри домакини! Не ни отнемат удоволствието сами да си наточим вино от бъчвите! Три кани – бяло, червено и ракия. Наздраве! Пий каквото искаш и колкото искаш!
А музикантите редуват любими съвременни ритми с народна музика. Народът продължава да идва – украинци, немци, латиши, англичани, французи, даже от Суринам.
Сервитьорите с гордо достойнство обслужват тълпата туристи учудващо бързо и точно. Интересно е кои посетители днес в ресторанта са повече – децата или възрастните?
Шопска салата, боб чорба и прекрасно червено вино. След кратко обсъждане решихме, че червеното е най-хубаво.
А в средата на залата през това време се вихри шумна веселба с конкурси за децата и възрастните. Докато възрастните си похапват телешко и шашлици в огромни количества, клоуни занимават децата така, че малчуганите забравят за всичко на света!
А после пламенните мелодии поканиха на танц нас – възрастните и още по-възрастните. Изпитах колосално удоволствие от това, че краката ми все още помнят как се танцува!
Вече се уморихме, а ето че идва ред на класическата програма.
Просто не зная как да разкажа за нестинарските танци. Това трябва да се види и чуе! Девойките са много красиви, ярки, весели, млади! Но момчетата – те са по-красиви!!!
Ритмите се забързват, страстите се нагорещяват до краен предел, става ясно, че идва кулминацията на вечерта – нестинарските танци върху жарава.
Уви, аз не можах да ги видя.
Моите познати, чиято вила се намира в съседство с моята, и с които аз дойдох на този празник, трябваше да си тръгнат, защото двегодишният им син Марек реши, че трябва да си ходи. Аз нямах друга възможност да се прибера в своята Кошарица и малчуганът победи.
По пътя им разказах как съм участвала в подобно действие на един психологически горски семинар. И че всеки човек може да изпадне в такова състояние да танцува върху горещи въглени и да прави още много изумителни неща.
Например, да се прибереш вкъщи след обилна вечеря и голяма веселба и да напишеш нещо в блога си http://balkanclub.ru
автор: Елена Морозова
Коментари