Днес ще ви разкажа за Христо.
Но ако ви разказвам за него, хубаво е да ви предупредя, че в един момент ще трябва да спомена и Малина. А след това Азис и Тони Димитрова...
Ако се питате кое е общото между толкова много хора, отговорът е лесен.
Връзката между тях са талантът, трудът, волята, грижата, помощта, вярата, силата и ...мечтите. Но най-вече музиката и песните.
Всичко това пък е пронизано от низ от случайности и превратности на Съдбата.
Е, настанете се удобно и да започваме историята.
В нейното начало е едно момче, което започва живота си с детска церебрална парализа.
Засегната е дясната му ръка и десният му крак.
Но тези ограничения не му пречат да пее постоянно.
Христо пее от малък на люлката пред къщата.
Пее народни песни, а народните песни са традиция в неговото семейство, в което май всички пеят.
Спомня си, че първата му песен е онази прочутата от филма „ Капитан Петко Войвода“.
На около 6 – 7 години майката на Христо го води в Музикалното училище в Бургас.
Записват го за прослушване за паралелка в първи клас.
Христо пее „Лиляно, моме“ и от над 50 кандидата се класира на трето място.
Приет е в училището.
Научава нотната стълбица, пее, но...идва време да изучава някакъв инструмент, а нали си спомняте, че дясната му ръка е поразена от ДЦБ. Не става.
Правилата за всички деца са такива в онзи момент. Не може само да пее. Трябва да борави и с някакъв музикален инструмент.
Свикана е комисия, която избира за него виолончело.
Уви, виолончелото не става част от живота му. Инструментът влиза в килера и остава там завинаги. Но пък заради правилата, които са еднакви за всички, Христо излиза от Музикалното училище и е съкрушен. Буквално се срива. Това си спомня за онези дни.
До 8 клас учи в училище „Петко Рачов Славейков“ и когато може, пее на училищни прояви.
Защото някак намира сили отново да пее. Намира пример за подражание. И това е Васил Боянов - Азис.
Азис? Защо пък Азис?
Защото този изпълнител е започнал от нищото, защото пее песни във всички стилове. Защото е имал трудна съдба, но е грабнал живота си в ръце. Защото е добър човек...
Заради всичко това Христо му се възхищава. И много би искал някой ден да се срещне с него.
Междувременно изучава компютри и компютърни технологии, записва „Социална педагогика“, след това 8 години работи като социален работник в квартал „Победа“ в Бургас, където има толкова много деца, нуждаещи се от помощ. Същто така и рисува, най-вече анимационни герои.
Истински човек на изкуството, но не само това.
Тренира и канадска борба в отбор за хора с увреждания, става републикански шампион, достига до пето място на европейско първенство и до четвърто на световно.
Едва ли е случайно това, че Христо със своите таланти намира място в книга на пловдивско издателство, в която са описани 88 българи с увреждания, които са се изправили пред трудностите и са ги превъзмогнали.
И самите те служат за пример.
Младият човек все така продължава да пее. Животът го среща с Марина Липатова и Емилия Дикова и последната го насочва към музикалния педагог Малина Бакалова, с която се подготвя вече седем осем години.
За какво се готви ли? За концерт, естествено.
„Началото беше трудно, защото Христо нямаше синхрон между слух и глас. Трудно възпроизвеждаше мелодии, но постепенно преодоля това. Има хубав глас и тембър. Той е „баритон“ и има диапазон октава и половина. С много упоритост, воля и търпение надгради. Виждах в очите му жар да бъде певец – споделя Малина Бакалова за своя възпитаник.
Репетират много, много, много.
Преди два месеца Христо за пръв път се осмелява да излезе пред публика за свой самостоятелен концерт. В читалище „Фар“.
излиза на сцената за дебюта си и ...
...и
„Само най-близките ми бяха тук. Изпях осем народни песни от различни фолклорни области и две песни от репертоара на Тони Димитров“ – разказва Христо.
Дали се е притеснявал? Разбира се, че се е притеснявал. Но когато запява „Катерино, моме“ всичко се променя и притеснението се стопява. А песните на Тони напълно го вдъхновяват. И едва ли е случайно, че подготвя цял концерт с нейни „парчета“.
Докато пее нейните песни принава, че се изпълва с адреналин. Особено когато изпълнява „Мое светло момче“
„Мечтая да срещна Тони. Искам да взема от нея нейната „енергия“, тя зарежда публиката, всички стават на крака. И музиката и текстовете в песните на Тони винаги успяват да ме развълнуват, Бил съм на концерт с нейно участие и съм изпитвал всичко това – споделя Христо.
Май ще ви издам една тайна.
Заедно със своя ментор Малина Бакалова и с още няколко деца от читалището подготвят концерт само с парчета на Тони Димитрова и събират смелост да я поканят, за да чуе как пресъздават нейните хитове.
Иначе казано, песни от Тони за Тони.
А Христо ще е единственият мъж изпълнител на този концерт. Какво ли ще изпее на този необичаен концерт?
Навярно нещо измежду „За тебе хората говорят“, „Песента на щурците“, „Старецът и морето“, Сто горещи дни“, „Ако искаш, обади се“ и какво ли още не от прекрасните и песни.
Младежът се готви много сериозно за бъдещата среща със своята любима изпълнителка.
Малина Бакалова и Христо буквално вече са потънали в репертоара на талантливата бургаска певица.
Да, наистина е необичайно мъж да пее тези характерти песни, които сме свикнали да слушаме с онзи леко дрезгав магнетичен женски глас, но пък защо не. Самата Тони е толкова весела и артистична, че едва ли би имала нещо против този творчески експеримент. Поне на това се надяват Христо и неговата преподавателка.
„За изкуството бих направил всичко“ – накратко описва своята страст младият изпълнител, който не спира да мечтае да се срещне с Азис заради примера, който е видял в него, също и с Тони Димитрова заради поразителното въздействие на нейните песни.
Може пък да се случи. Мечтите се сбъдват, нали.
Каква ли е поуката от тази история?
Може би тази, че едно момче с „детска церебрална парализа“ не се отказва от мечтата си да пее и преминава през всичко, за да докосне със здравата си ръка мечтата си?
Или може би това, че една преподавателка по музика съзира таланта и колкото и невъзможно да изглежда, се заема да го шлифова и развие? С цялата си отдаденост и всеотдайност.
Или защо не и това, че животът дава възможности на всеки да блесне и да заискри по свой собствен начин?
Нямам представа. Може би ще откриете някакви други поуки за себе си.
Но за мен беше върховно удоволствие да видя Христо и Малина Бакалова по време на една от техните репетиции, да се докосна да магията на изкуството и да ви разкажа всичко това...
А Христо все така пее, а съвсем близо до него е Малина. И двамата сбъдват мечти. Може би точно сега, в този момент.
Дано пък Христо се превърне в пример за други деца.
Автор: Красимир Калудов
ИНИЦИАТОРИТЕ - вдъхновяващите примери около нас
Коментари
.jpg)
