Здравейте, скъпи читатели на „Бургаски репортер”!
Едва ли моите кратки есета за живота на една рускиня в България могат да се нарекат репортажи. Още повече, че ще се постарая да ви бъде интересно с мен! Ще се срещаме всеки четвъртък. Аз ще ви разказвам впечатленията си и размислите си за България. Надявам се във ваше лице да открия отзивчиви събеседници!
Безпокои ме преводът на руската ми реч на български език. Често иронията, хуморът, сарказмът и образното описание са трудни за разбиране. Затова предварително моля за извинение, ако българският превод не е достатъчно коректен.
Хайде да се запознаем!
Казвам се Елена Владимировна Морозова.
Живея, обичам, пиша, рисувам, отглеждам всичко, което расте – цветя, деца, бизнес, кучета, интелект и още много неща.
Моят любимец е сайтът ми „Балкански клуб”
http://balkanclub.ru . Каня ви да го посетите!
Аз съм щастлива и пожаелавам щастие на всички!!!
По професия съм лекар хомеопат и психолог-психогенетик. Имам 40-годишен лекарски стаж. Много добре ми е известна необходимостта да лекуваме душата при всякакви заболявания на тялото.
Безпределно съм благодарна на своите учители!
Имам големи деца, с които много се гордея.
Имам и две очарователни внучки – Даша и Богдана.
Със съпруга ми сме щастливи вече 39 години.
Всичко се променя в този живот, особено сега! И ние сме способни да направим така, че тези промени да са в наша полза.
На мен лично винаги ви е помагало моето най-голямо желание в живота – това е стремежът към учение и съзидание. Имах още едно заветно желание – да живея в различни далечни страни, да ги опознавам отвътре, да имам там много приятели, да познавам традициите и обичаите им, да разбирам думите, делата и стремежите на хората, да се приобщя към културата им, да разбирам икономиката и политиката им.
Пътувала съм много по света, но винаги ме е привличала историята и съвременността на страните от Балканския полуостров, на България.
Избрах да живея на българското черноморско крайбрежие. Тук ще се постарая да осъществя мечтата си и да помогна на моите съотечественици съвременници да се запознаят и да заобичат тези места.
Днес ще ви разкажа за това защо избрах да живея в жилищен комплекс в България
В България руснаците имат много голям избор при закупуване на различни видове имоти – от разкошни вили на брега на морето до малки селски къщички в дълбоката провинция.
Четейки разказите на Елена Демидова за българското село в „Балкански клуб” (
http://balkanclub.ru/blogi-2/elena-demidova [i]) неволно се поддаваш на очарованието на тихия, екологично чист и спокоен живот в селския български дом.
Още от дете си мечтая да имам своя къща на красиво място, където има много цветя, дървета и място за деца и кучета. С гордост мога да заявя, че на трийсет вече бях осъществила този план. Съпруг, дом, две деца, и куче в най-красивото село, недалече от Екатеринбург.
Следващите десетилетия минаха в честен труд за облагородяването на тази къща в уралското село, заедно със семейството ми. Нашето имение ни спаси в началото на гладните 90, помогна ни във възпитанието на децата, запази здравето ни при срещата на вековете и ва началото на двехилядните. И... преди пет години таво се превърна в непосилно бреме.
Забелязахме, че не домът служи на нас, а ние на него!
За всичкото това време така и не се появи ателието, за което си мечтаех от дете. Нямаше кога да рисувам и да се занимавам с грънчарство. Садене, плевене и т.н. и т.п. Животът отива по морковите, а най-важното още не е направено!
Да си купиш къща в България е много примамливо – евтино, топло, всичко расте – само сади и готово!
Но на мен ми беше нужно море и дълъг плаж за тренировка на сърцето. А да работя наведена ми беше противопоказно. На мъжа ми също.
Най-ценното в живота на човека – това е времето
Ние вече сме в такава възраст, когато знаем това отлично. За да овладееш времето и да успееш да направиш всичко запланувано в живота трябва да имаш просто свобода от битови проблеми.
Тази свобода и достатъчен комфорт ние успяхме да постигнем със закупуването на имот в апартаментски комплекс.
- Напълно решени въпроси с водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването и комуникациите.
- Летен басейн, удобен паркинг, денонощна и целогодишна охрана, техническа поддръжка на жилището.
- Прекрасна природа и климат.
- До плажа се стига пеша, в същото време – тишина. Е, нощем жабите пеят в хор, а сутрин птиците не те оставят да спиш.
- И, разбира се – интернет!
Но това не е всичко! Човекът е социално същество, нуждае се от общуване със себеподобни. Може би на нас ни провървя, но аз съм много щастлива, тъй като всички наши съседи – руснаци и българи – са много интересни и приятни хора. „Наши хора”, така бих казала. Затова много лесно се създава приятелски кръг.
С тях можеш да пътуваш заедно в Несебър или в Бургас, можеш да се връщаш след концерт или опера в компанията на съмишленици.
Отсъствието на битови проблеми ти дава възможност да се занимаваш с любимите си неща. За мен това е творчеството. Мога да покажа новата си картина масло! Рисувах я за една приятелка по неин сюжет. Голямо изпитание! Обикновено аз рисувам спонтанна живопис.
Естествено, не всичко в битов план е толкова безоблачно, както би ми се искало. Кризата и неопитните строители понякога водят до неочаквани проблеми. Но къде ли ги няма? А толкова небе, слънце, море, планини и добри хора на едно място достатъчно добре компенсират неприятностите.
Надявам се, че отговорих на въпроса защо избрах апартаментския комплекс „Свети Николай”, разположен в полите на Балкана между Слънчев бряг и Кошарица. А за това как избирах и купувах своя имот в България, четете на сайта ми „Балкански клуб”!
Коментари
Здравейте, скъпи читатели на „Бургаски репортер”!
Едва ли моите кратки есета за живота на една рускиня в България могат да се нарекат репортажи. Още повече, че ще се постарая да ви бъде интересно с мен! Ще се срещаме всеки четвъртък. Аз ще ви разказвам впечатленията си и размислите си за България. Надявам се във ваше лице да открия отзивчиви събеседници!
Безпокои ме преводът на руската ми реч на български език. Често иронията, хуморът, сарказмът и образното описание са трудни за разбиране. Затова предварително моля за извинение, ако българският превод не е достатъчно коректен.
Хайде да се запознаем!
Казвам се Елена Владимировна Морозова.
Живея, обичам, пиша, рисувам, отглеждам всичко, което расте – цветя, деца, бизнес, кучета, интелект и още много неща.
Моят любимец е сайтът ми „Балкански клуб” http://balkanclub.ru . Каня ви да го посетите!
Аз съм щастлива и пожаелавам щастие на всички!!!
По професия съм лекар хомеопат и психолог-психогенетик. Имам 40-годишен лекарски стаж. Много добре ми е известна необходимостта да лекуваме душата при всякакви заболявания на тялото.
Безпределно съм благодарна на своите учители!
Имам големи деца, с които много се гордея.
Имам и две очарователни внучки – Даша и Богдана.
Със съпруга ми сме щастливи вече 39 години.
Всичко се променя в този живот, особено сега! И ние сме способни да направим така, че тези промени да са в наша полза.
На мен лично винаги ви е помагало моето най-голямо желание в живота – това е стремежът към учение и съзидание. Имах още едно заветно желание – да живея в различни далечни страни, да ги опознавам отвътре, да имам там много приятели, да познавам традициите и обичаите им, да разбирам думите, делата и стремежите на хората, да се приобщя към културата им, да разбирам икономиката и политиката им.
Пътувала съм много по света, но винаги ме е привличала историята и съвременността на страните от Балканския полуостров, на България.
Избрах да живея на българското черноморско крайбрежие. Тук ще се постарая да осъществя мечтата си и да помогна на моите съотечественици съвременници да се запознаят и да заобичат тези места.
Днес ще ви разкажа за това защо избрах да живея в жилищен комплекс в България
В България руснаците имат много голям избор при закупуване на различни видове имоти – от разкошни вили на брега на морето до малки селски къщички в дълбоката провинция.
Четейки разказите на Елена Демидова за българското село в „Балкански клуб” (http://balkanclub.ru/blogi-2/elena-demidova [i]) неволно се поддаваш на очарованието на тихия, екологично чист и спокоен живот в селския български дом.
Още от дете си мечтая да имам своя къща на красиво място, където има много цветя, дървета и място за деца и кучета. С гордост мога да заявя, че на трийсет вече бях осъществила този план. Съпруг, дом, две деца, и куче в най-красивото село, недалече от Екатеринбург.
Следващите десетилетия минаха в честен труд за облагородяването на тази къща в уралското село, заедно със семейството ми. Нашето имение ни спаси в началото на гладните 90, помогна ни във възпитанието на децата, запази здравето ни при срещата на вековете и ва началото на двехилядните. И... преди пет години таво се превърна в непосилно бреме.
Забелязахме, че не домът служи на нас, а ние на него!
За всичкото това време така и не се появи ателието, за което си мечтаех от дете. Нямаше кога да рисувам и да се занимавам с грънчарство. Садене, плевене и т.н. и т.п. Животът отива по морковите, а най-важното още не е направено!
Да си купиш къща в България е много примамливо – евтино, топло, всичко расте – само сади и готово!
Но на мен ми беше нужно море и дълъг плаж за тренировка на сърцето. А да работя наведена ми беше противопоказно. На мъжа ми също.
Най-ценното в живота на човека – това е времето
Ние вече сме в такава възраст, когато знаем това отлично. За да овладееш времето и да успееш да направиш всичко запланувано в живота трябва да имаш просто свобода от битови проблеми.
Тази свобода и достатъчен комфорт ние успяхме да постигнем със закупуването на имот в апартаментски комплекс.