Изходът от безсъзнанието

Науката Кабала се разкрива, не сама за себе си, а тъй като хората със своето развитие я разкриват и според схемата на Мирозданието отново трябва да стигнат до своята изходна точка. Изначално е било създадено едното желание. Това първо състояние се нарича „Свят на Безкрайността“, където желанието и Светлината, която го е създала, се намират в абсолютно подобие, в абсолютно сливане, в абсолютно взаимно допълване. Желанието се напълва със Светлина, но това е само зачатъчно състояние на бъдещото творение, което все още, не усеща нищо. И затова, отначало то е трябвало да стане противоположно на Твореца, тоест, на Светлината. За да се отдели напълно от Източника, творението преминава през пет особени етапа на своето развитие, които се наричат „Светове“. Така става слизането на това желание и неговото последователно отделяне от първоначалното състояние. Първият Свят се нарича “Адам Кадмон” („Адам“ е праобразът на бъдещия човек), Свят “Ацилут” е Свят на създаването, “Брия” е Свят на еманацията, “Ецира” е Свят на творенето и “Асия” е Свят на действието. Пет Свята, пет последователни слизания, огрубявания, скривания, излизания на Светлината от желанието, което тя напълва. Всяко следващо състояние е сякаш същият Свят на Безкрайността, само че Светлината там се намира в по-скрит вид. Ние се намираме в Света на Безкрайността – няма нищо друго! Само че, това състояние е скрито от нас зад многото вътрешни “закриващи Екрани”. Трябва само да ги разкрием, да ги “смъкнем като завеси” и тогава, постепенно, започваме да усещаме себе си в нашия истински вид. Сега сме като човек, който е в безсъзнание. Такова е нашето състояние под номер две на схемата. Тук, в този свят, където се намираме в “абсолютно скритие”, сякаш напълно сме загубили съзнание и пребиваваме, както ни се струва, в някакви вътрешни флуктуации. Ако извършим над себе си определени усилия, за да дойдем в съзнание, то постепенно ще се издигнем към нашето изходно състояние - три. Това е същият свят на Безкрайността, към който се издигаме, по същите стъпала на Световете, които сме преминали по степените на нашето слизане, когато сме губели усещането за съвършенство, което е “пълното приемане” на Светлината. Постепенно, издигайки се по същите стъпала, ние ще усещаме постижението, състоящо се в “Изхода от Безсъзнателно състояние” и преминаване в съзнателно. Първият “Изход от Безсъзнателното състояние” в съзнателно се нарича „Граница“, или „Махсом“. Важно е да го преминем, да излезем от “абсолютното откъсване” на усещането за общата Природа. Сега усещаме Природата само във вида на земния ни свят, като не я възприемаме чрез Духовните желания и светът за нас е в прекъснато (дискретно) състояние. Ако можехме да използваме възможностите, които ни предоставя пълния обем на мирозданието, които все още не усещаме, щяхме да разберем за аналоговата (непрекъсваема) същност на света. Себе си усещаме чрез нашите пет сетивни органа: за обоняние, осезание, зрение, слух, вкус, тактилно усещане. По такъв начин, нашето самоусещане се пропуска през животинското ни тяло. А след това вътре, в нашия мозък, възниква определена “Картина”. В задната част на мозъка ни има нещо като „Екран“, на който се проектира всичко, което ние възприемаме и  се събира в една “Картина на света”, различна от  това, което се възприема при излизане от “Безсъзнателното състояние”.  В момента, в който преминем Махсом, ще започнем да усещаме Светлината и нашето желание получава напълване с наслаждение и знание за истинския Свят. Така че, изначалният замисъл на Светлината се състои в това да създаде желание и да стане това желание, което е нейното творение, равно на Светлината по статус, по мощ, по усещания. Естествено, това състояние се намира над нашия земен свят, над времето, пространството, преместването, над разделянето на живот, раждане, смърт – над всичко това. Разкривайки в себе си това ново усещане, ще се усетим, съществуващи вечно, както и цялата Природа. Ще престанем да се отъждествяваме с „животинското“, което съществува тук, в този свят и ще изчезне от възприятията ни, като най-елементарното наше усещане. Така човекът, “идвайки в Съзнание”, ще може някак “да си се представи”, “да си спомни”, какво е станало с него и какво е усещал – така нищожно, с толкова нисък потенциал и мощност, но е успявало да подтиска осъзнаването, че се намираме в огромен Свят, който е Безкраен, Вечен и Съвършен. Конгрес по Кабала, Москва, 10.06.2011 http://www.kab.tv , за да проследите предстоящия Конгрес в Харков 17-19.08.2012 г. автор:Емилия Наумова Коментари