Ясен Сливенски: БЧК получи висока международна оценка за работата си по време на атентата

[caption id="attachment_7027" align="alignleft" width="233" caption="Ясен Сливенски - Директор Дирекция Мениджмънт на бедствията НС на БЧК"][/caption] -Г-н Сливенски, оповестихте, че БЧК от началото на тази година всеки месец се справя с по едно голямо бедствие. В най-новата ни история терористичен акт не беше ставал до сега – адекватно ли реагира Червенокръстката организация в Бургас и в национален мащаб на тази нова реалност? -Наистина в най-новата ни история не е имало до сега терористичен акт. И аз сега мога са споделя, че когато ми се обади г-жа Радева по телефона, за да каже, че има терористичен акт на Летище Бургас и има много ранени и убити хора аз я попитах дали това е реална ситуация или не. Попитах от къде тя е получила информацията, тя сподели, че информацията идва от община Бургас. След много кратко време превключихме на действия в реална ситуация.  Без никакви предварителни договорки и без паника започнахме да работим. Тя събра колегите и доброволците, трябваше за много малко време да се съберат максимален брой доброволци. Националното ръководство непрекъснато поддържаше контакт с нея, то поддържаше контакт с кризисния щаб …Това беше една перфектно координирана от наша страна операция. БЧК и държавата, на която ние сме партньор работиха в изключително добър синхрон. Естествено държавата с нейните служби е първа на мястото на инцидента, нашата работа е да подпомагаме и да бъдем там където ръководителят от страна на държавата ни посочи. Питате дали е било адекватно? Аз съм обучаван, член съм на екипите на Международната федерация на Червения кръст, които работят по цял свят по бедствия, аварии и катастрофи и с гордост мога да кажа, че нашата организация беше перфектна. Наистина на терористичен акт не съм бил и не съм ръководил, но с помощта на колегите от Международната федерация – Зона Европа в Будапеща и най-вече с колегата Хаим Рафаиловски, координатора и мой колега по бедствията от Червения Давидов щит направихме така, че да бъде максимално ефективна подкрепата, а и да окажем подкрепа на израелските колеги, които летяха със самолет да прибират ранените. Това е много сложно технически, защото има правила в рамките на Международното Червенокръстко движение, че на територията на една държава работи само едно национално дружество, т.е. местното национално дружество. За да може чуждестранен екип да заработи на територията на друга държава, в случай Червения Давидов щит, трябва да има нашето съгласие, на БЧК. Освен това след като ние приехме и дадохме съгласие и предложихме съдействие във всякакви аспекти на държавно ниво бяха уведомени правителствата на България и Израел. Това е един добър пример как държавата и Червения кръст си взаимодействат. Ние участваме в единната спасителна система, знаем си мястото и правим каквото трябва.   -БЧК има ли вече оценка на международно ниво за своята работа и каква е тя? -Международната федерация чрез директора на Зона Европа г-жа Анита Ундерлихт даде изключително висока оценка за действията на БЧК, на доброволците и на колегите щатни служители, които се включиха в операцията. Тя изпрати и благодарствено писмо до нашето ръководство, в което се отчита още веднъж изключителната отдаденост на нашите червенокръстци.   -Много обилна беше информацията в медиите по време и след терористичния акт. Какво остана скрито за окото на масовия зрител? -Скрити останаха усилията на всички, които бяха на място и спасяваха от първия момент. Общо взето не беше обяснено и не можа да се разбере що за хора са колегите от Червения Давидов щит. Те бяха обявявани като израелските медици, което не е съвсем вярно, а това са парамедици. Естествено имаше и лекари между тях, но от 27-те човека от Израел повечето са наши колеги - Червения Давидов щит, което е еквивалент на БЧК. Това остана загадка – какви са тези хора. Но то не е важно. Най-важното е, че професионално и много точно без да мигнат цяла нощ те свършиха своята работа, бяха прегледани всички пациенти, които бяха настанени в МБАЛ-Бургас и в частната Лайф хоспитал. На всеки един час ние се чувахме с Хаим Рафаиловски, който беше ръководител на операцията на израелските колеги и с Алберто Гуци от Зона Европа на Червения кръст до след обяд на следващия ден след атентата. Знаехме всичко -  на кой какви са намеренията и нуждите. Това е важно, защото в такава ситуация събитията са много динамични. Израелския Давидов щит изказа своите изключителни благодарности към нашите доброволци, служителите на БЧК за перфектната работа и доброто партньорство.   -Г-н Сливенски, от колко години се занимавате с бедствия, аварии и катастрофи? -От 2000 г. ръководя тази дирекция. Преди това дълги години съм бил доброволец на Червения кръст.   -За 12 години на този пост кое е най-страшното което сте видял? -Най-страшното, след като изключим смъртта, /това  е нещо, с което никога не се свиква/, най-страшното е до видиш възрастни хора, на които е разрушен дома или как са изгубили завинаги малкото, което са имали, което е тяхно. За тях в този момент живота няма смисъл. Всичко, което са имали си отива за един миг със стихията – водата, огъня или земетресението. А най-голямо впечатление ми прави именно в такива моменти едно огънче, което се запалва в очите на тези хора когато не си направил нещо голямо, а просто си отишъл до човека и си с него и си му казал: „Все пак сме живи, нали, това е най-важното, продължаваме!” Коментари