31 юли 2012 2012-07-31 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

А какво е “Духовно”?

“Духовно” е силата, която ни управлява, а не нещо въображаемо и далечно. Всичко, което ни ръководи, което ни движи. Нашите мисли, желанията, възникващи в нас, неизвестно откъде? Това, с помощта, на което взимаме решения, всичко, което се случва всяка секунда с милиарди хора и обекти. Всичко се управлява от тази сила, създала ни преди време, програмирала природата ни и проявяваща се в нашето въображение, в нашите усещания. Съществуват други измерения, други светове и други възможности за съществуване, постигани, чрез развиването на други усещания. Всичко, което съществува около нас и не улавяме чрез петте си сетива представлява Духовен свят. Той съществува реално със своя информация, със свои сили, които ни управляват без да усещаме. Всичко това наричаме “Духовно”.   Ако се подчиним на законите на Духовния свят, ако се уподобим на него и разберем, какъв е механизмът на съществуването му, по какъв начин ни е създал, как ни управлява, ще се почувстваме много по-хармонично. Не познавайки и не разбирайки тези закони, правим грешки и получаваме “удари” за тях. Нямайки идея, каква би била следващата правилна крачка, ние правим милиони различни стъпки, всяка от които ни води в проиграване на шанса ни. А Природата ни управлява, посредством неразбираеми за нас закони и ни води към своята крайна цел: осъзнаването на “Какво е лошо?”. Това започва да се усеща и в света, в който живеем. Всичко в него е взаимно свързано. От една страна, разбирайки Природата, нейната единност, ние започваме да се замисляме върху това, че всъщност, светът е много малък и всички сме свързани помежду си. От друга страна има егоизъм в нас и не желаем да сме дори в семейството си. Ето, в това се състои и противоположността на нашата вътрешна, егоистична природа, спрямо единната алтруистична Природа. Сега се сблъскваме с разкриването на това противоречие. Цялото човечество е противоположно на цялата останала Природа. Така достигаме до идеята за нашето същинско предназначение, а именно: “Да поправим себе си и да станем неизменна част от единството на майката – Природа!”. Природата е Велик Закон, който управлява материята във всичките й проявления: нежива, растителна, животинска, човешка и духовна, всичко, което съществува. Мъжът и жената, приели телесната обвивка на нашия свят, “по неволя” или осъзнато, наравно и заедно е необходимо да достигнат своя Източник, от който са произлезли. За времето на съществуването си на Земята, в рамките на този или следващи животи, те ще постигат Духовния корен, съществувайки едновременно в двата свята: в Духовния и в нашия като в единно пространство. Нашият Духовен корен е целта, която трябва да достигнем и животът ни ще стане по-стабилен, надежден и спокоен. Човечеството съществува десетки хиляди години. А какво е било преди този момент? Всичко това трябва да разглеждаме от гледна точка на Духовната сила, която управлява в нашия свят и тогава бихме усетили правилно нейното цялостно проявление. В Библията се говори чрез езика на алегорията, като се има предвид Висшите сили, които управляват този свят. Трудно е да възприемаме образите там. Адам е живял в нашия свят преди около 5767 години и в даден момент от своя живот е почувствал стремеж да достигне до Духовния си корен, до Висшата сила. “Стремеж към своя корен” означава: “Да узная кой съм, откъде идвам и какъв е смисълът на моето съществуване”. Адам е написал книгата “Тайният ангел”, която съдържа описания на усещанията, получени чрез опознаването на Висшата сила, както и впечатленията му от сливането с Нея. Божественото създаване на Адам от шепа пръст, а от реброто му – създаването на  жената е само алегорично представяне на Духовната сила, която формира енергиен образ, който наричаме “човек”: мъж и жена. Какво означава “създадена от реброто”? Преводът на думата “цла от” (иврит) има две значения: “отражение” и “ребро”. Както човек е създаден по подобие на Твореца, но противоположен на Него по непорочност, така жената е създадена противоположна на мъжа, като “отражение” на мъжа, както той на Твореца. Библията не говори за отделни персонажи, които са съществували на Земята, както съществуваме ние. Тогава би била История. Тя е Свещена книга, издигната над нивото на нашия свят, говореща за Висшите светове, за силите, които ни управляват. Ако ги постигнем, то ще можем да им се уподобим, да взаимодействаме с тях в пълна хармония, да станем равни на Тях в абсолютна вечност и съвършенство. автор: Емилия Наумова                 Коментари