29 юли 2012
2012-07-292016-12-242016-12-24Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Тротоарен сървайвър в Бургас
[caption id="attachment_6867" align="alignleft" width="300" caption="За съжаление "Александровска" е само една, а улици като тази са много"][/caption]
От както кмет на Бургас стана Димитър Николов, градът засия в нова друга светлина. Значителните промени за толкова кратък период от време, доказаха, че всичко може да става бързо и качествено и че никой до сега не си е вършел работата както трябва. Когато видях главната улица „Александровска” във вече готов вид, останах очарована и дори невярваща, че това „чудо” се намира в България. Разбира се, кметът се погрижи и за други недостатъци на нашия град, но нали ние журналистите трябва да сме настъпателни, все търсещи някакви грешки или да предсказваме лошите събития и като едни добри орисници да ги предотвратяваме. Затова искам да разкажа за един бургаски проблем. Може би не всеки го забелязва или го забелязва, но няма време да се ядоса, защото е потопен в апатията. Със сигурност знам, че майките с детски колички, възрастните хора, които трудно се придвижват и младите момичета на токчета приемат този проблем лично.
Разместени плочки, напукани плочки, раздробени плочки и липса на плочки - това са тротоарите на все още много места в Бургас. И защото джантите на колите или гумите струват повече от човешките крака, алеите за пешеходци са пренебрегвани от много, много, толкова много време, че тревата е започнала да никне под циментовата обвивка на земята. Нова сграда – нов тротоар, това е безценното правило, което дава живот на пешеходните участъци. Иначе, защо да сменят плочките от времето на Тодор Живков, по-лесно е да изчакаме да бъдат натрошени от паркиращите на тротоарите коли, да бъдат разместени от корените на дърветата и дъждовете, някой и друг порой дано да ги замъкне до близката канавка, та да изчезнат. Промяната няма да стане с едно щракане на пръсти или вълшебни думички, но нали някой трябва да мрънка, да се оплаква, за да се задвижат нещата. Свалям шапка на кмета Димитър Николов, защото за един мандат направи толкова за Бургас, колкото не беше направено от предходни администрации за три. И за да съм сигурна, че управляващите ще свършат всичко до край и няма да пропуснат нещо по време на своето управление, се постарах и направих топ 10 на най-раздрънканите тротоари.
Няколко места направо заслужават табели „Внимание! Гледайте си в краката”, „Опасност от счупване на токчета” или „Внимание! Участък, където и плочките бият”.
Тротоарът пред детска градина „Вълшебство” на улица Христо Ботев е разделен на две, от една страна са разместените плочки, а от другата поникналата трева и бурени. Ако се обърне повече внимание, може да забележи и сивият уличен прашец на мястото на плочките. Номер девет в моята класация е малката улица между Морската градина и парк „Езеро”. По цялата й дължина са паркирани коли, а тротоарът напомня на продължението на парка. Природата знае как да си направи място, въпреки „усилията” на човека. Булевард „Сан Стефано” се нарежда на осмо място, начупените и изкривени плочки дават път на дъждовната вода. В комплекс „Братя Миладинови” на места дори няма плочки, а на главното кръстовище на улица „Уилям Гладстон” и булевард „Сан Стефано” липсват парчета от пътната настилка. Продължаваме с комплекс „Лазур” и шестото място. Освен, че картината не е по – различна, не можех да не обърна внимание на две забравени от Бога градинки. Зарадвах се, когато не видях деца да си играят в боклуците и стъклата и че не се пързалят по пързалката, която не водеше до пясъчник, а до бунище на зарази, кърлежи, стъкла. С повече наблюдателност може и някоя спринцовка да бъде намерена, което няма да учуди никого. Улица „Константин Величков” заслужи петото място, защото е един от пътищата, който води към плажа, цяло препятствие е успешното стигане от точка А до морето. Улица „Юрий Венелин” не е от най – оживените, затова раздрънканите тротоари разказват сами за възрастта си. Заслужено трето място дадох на улица „Иван Богоров”, където деца си играеха, караха колела, бабите мислеха повече от къде да минат – по улицата, с надежда да не мине кола или по тротоара с надежда да не се препънат в корените на дърветата и подаващите плочки. Нямаше начин да не дам второ място на булевард „Демокрация”. Липсата на плочки не е най-страшното, а разместените плочки. За да минеш от там в дъждовен ден трябва да си минал курса „Мисията невъзможна”, защото стъпиш ли на крива плочка е като да стъпиш на мина, с малката разлика, че бургаската мина ще се активира при настъпването й. Почетното първо място спечели комплекс „Възраждане”! Последният НЕвъзродил се квартал в Бургас, където на места не само преминаването по тротоарите е като да участваш в „Сървайвър”, а и улиците за драгите шофьори.
Това не са единствените места, където тротоарите са трудно проходими, но е добро начало за запретване на ръкавите и захващане за работа. Като начинаещ журналист, аз говоря за проблема и се надявам той да бъде решен. Това е моята цел е и моята надежда.
Защото и аз нося токчета.
Автор: Емали Ванин
Емали Ванин е редовен участник в читателската рубрика „Хайд парк”. Амазонката, въоръжена с лаптоп и видеокамера постоянно търси нови и нови сюжети за своите материали. На няколко пъти нейни коментари намират място в нашия сайт заради доброто и перо, критичният и обективен поглед върху нещата.Ако искате да последвате нейния пример, няма никаква пречка пред вас.Всеки може да стане автор в читателската рубрика „Хайд-парк“ . Не се иска много, нужно е:
[/caption]
От както кмет на Бургас стана Димитър Николов, градът засия в нова друга светлина. Значителните промени за толкова кратък период от време, доказаха, че всичко може да става бързо и качествено и че никой до сега не си е вършел работата както трябва. Когато видях главната улица „Александровска” във вече готов вид, останах очарована и дори невярваща, че това „чудо” се намира в България. Разбира се, кметът се погрижи и за други недостатъци на нашия град, но нали ние журналистите трябва да сме настъпателни, все търсещи някакви грешки или да предсказваме лошите събития и като едни добри орисници да ги предотвратяваме. Затова искам да разкажа за един бургаски проблем. Може би не всеки го забелязва или го забелязва, но няма време да се ядоса, защото е потопен в апатията. Със сигурност знам, че майките с детски колички, възрастните хора, които трудно се придвижват и младите момичета на токчета приемат този проблем лично.
Разместени плочки, напукани плочки, раздробени плочки и липса на плочки - това са тротоарите на все още много места в Бургас. И защото джантите на колите или гумите струват повече от човешките крака, алеите за пешеходци са пренебрегвани от много, много, толкова много време, че тревата е започнала да никне под циментовата обвивка на земята. Нова сграда – нов тротоар, това е безценното правило, което дава живот на пешеходните участъци. Иначе, защо да сменят плочките от времето на Тодор Живков, по-лесно е да изчакаме да бъдат натрошени от паркиращите на тротоарите коли, да бъдат разместени от корените на дърветата и дъждовете, някой и друг порой дано да ги замъкне до близката канавка, та да изчезнат. Промяната няма да стане с едно щракане на пръсти или вълшебни думички, но нали някой трябва да мрънка, да се оплаква, за да се задвижат нещата. Свалям шапка на кмета Димитър Николов, защото за един мандат направи толкова за Бургас, колкото не беше направено от предходни администрации за три. И за да съм сигурна, че управляващите ще свършат всичко до край и няма да пропуснат нещо по време на своето управление, се постарах и направих топ 10 на най-раздрънканите тротоари.
Няколко места направо заслужават табели „Внимание! Гледайте си в краката”, „Опасност от счупване на токчета” или „Внимание! Участък, където и плочките бият”.
Тротоарът пред детска градина „Вълшебство” на улица Христо Ботев е разделен на две, от една страна са разместените плочки, а от другата поникналата трева и бурени. Ако се обърне повече внимание, може да забележи и сивият уличен прашец на мястото на плочките. Номер девет в моята класация е малката улица между Морската градина и парк „Езеро”. По цялата й дължина са паркирани коли, а тротоарът напомня на продължението на парка. Природата знае как да си направи място, въпреки „усилията” на човека. Булевард „Сан Стефано” се нарежда на осмо място, начупените и изкривени плочки дават път на дъждовната вода. В комплекс „Братя Миладинови” на места дори няма плочки, а на главното кръстовище на улица „Уилям Гладстон” и булевард „Сан Стефано” липсват парчета от пътната настилка. Продължаваме с комплекс „Лазур” и шестото място. Освен, че картината не е по – различна, не можех да не обърна внимание на две забравени от Бога градинки. Зарадвах се, когато не видях деца да си играят в боклуците и стъклата и че не се пързалят по пързалката, която не водеше до пясъчник, а до бунище на зарази, кърлежи, стъкла. С повече наблюдателност може и някоя спринцовка да бъде намерена, което няма да учуди никого. Улица „Константин Величков” заслужи петото място, защото е един от пътищата, който води към плажа, цяло препятствие е успешното стигане от точка А до морето. Улица „Юрий Венелин” не е от най – оживените, затова раздрънканите тротоари разказват сами за възрастта си. Заслужено трето място дадох на улица „Иван Богоров”, където деца си играеха, караха колела, бабите мислеха повече от къде да минат – по улицата, с надежда да не мине кола или по тротоара с надежда да не се препънат в корените на дърветата и подаващите плочки. Нямаше начин да не дам второ място на булевард „Демокрация”. Липсата на плочки не е най-страшното, а разместените плочки. За да минеш от там в дъждовен ден трябва да си минал курса „Мисията невъзможна”, защото стъпиш ли на крива плочка е като да стъпиш на мина, с малката разлика, че бургаската мина ще се активира при настъпването й. Почетното първо място спечели комплекс „Възраждане”! Последният НЕвъзродил се квартал в Бургас, където на места не само преминаването по тротоарите е като да участваш в „Сървайвър”, а и улиците за драгите шофьори.
Това не са единствените места, където тротоарите са трудно проходими, но е добро начало за запретване на ръкавите и захващане за работа. Като начинаещ журналист, аз говоря за проблема и се надявам той да бъде решен. Това е моята цел е и моята надежда.
Защото и аз нося токчета.
Автор: Емали Ванин
Емали Ванин е редовен участник в читателската рубрика „Хайд парк”. Амазонката, въоръжена с лаптоп и видеокамера постоянно търси нови и нови сюжети за своите материали. На няколко пъти нейни коментари намират място в нашия сайт заради доброто и перо, критичният и обективен поглед върху нещата.
Ако искате да последвате нейния пример, няма никаква пречка пред вас.
Всеки може да стане автор в читателската рубрика „Хайд-парк“ . Не се иска много, нужно е: