29 юни 2012 2012-06-29 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Московчанинът Сергей Шидловски: В България не съм в чужбина, а у дома си?

[caption id="attachment_5596" align="alignleft" width="300" caption="Сергей, дъщеричката му и жена му вече са избрали България"][/caption] Запознайте се. Сергей Шидловски е пенсиониран водолаз, родом от Москва. Все пак не изпадайте в грешката да си представите грохнал ветеран, който се радва на щастливите си старини. Сергей е малко над 50 години, категорично изглежда на около 40 години и усмивката не слиза от лицето му. Здравенякът от Москва живее от три години в село Брястовец близо до Бургас и там се чувства като риба в морето или ако така ви харесва, като водолаз в свои води. Представя се с простичкото „Аз съм Сергей, от Москва” и по някакъв свой си начин буквално заличава всякаква възможна бариера, която обикновено стои между непознати. Знаеше ли нещо за България преди да дойдеш тук- го питам аз и историята му започва да се лее. Мъжът амфибия имал приятел водолаз, който някога работил във Варна и вадел рапани по нашето Черноморие. Заедно със Сергей се оказали по едно и също време някъде зад Полярния кръг, далеч на север. /На това място от разказа направо усетих как кръвта ми се смръзна нищо че навън жегата е поне 33 градуса. Кажете ми как да се чувствам иначе, като си представя как водолазите плуват заедно с моржове и пингвини под тонове лед/ И храбрият руснак споделил на своя приятел, че иска след пенсионирането си да се установи някъде, където морето е топло и попитал за България. Тогава приятелят му разказал за нашата страна и явно е бил доста убедителен разказвач, защото Сергей взел решение. Вече бил на много места, бил обиколил държавите из цяла Югоизточна Азия чак до Австралия. Е, там морето било топло, климатът хубав, но... Всички тези страни ги усещах някак чужди –споделя Сергей. И така след дълги митарства и лутания в търсене на новия си дом приключенецът извикал жена си, за да и каже в прав текст, че трябва да отидат в България, защото там е като едно време, защото това е държава намираща се срещу Русия, близко е и защото няма смисъл да търсят мястото си по цял свят Пристигнали, купили си дом в село Брястовец и когато руските му приятели сега го питали „Е, Сергей как си там в чужбина?” , той им отговарял Аз не съм в чужбина, аз съм у дома си Сергей е във възторг от съседите си в малкото българско село. Разказва, че те са прекрасни, не е очаквал да е така, но сега дружал с всичките, а те се отнасяли страхотно към него, били добри и отзивчиви хора, помагали му и макар че вече бил почти три години тук, не можел да каже нито една лоша дума за нито един българин, но и нито един българин не бил казал нищо лошо срещу него. На всичкото отгоре, за да има още по-голяма завръзка, се оказва единственият руснак в китното село Брястовец . Добре де, Сергей. Защо избра точно това световнонеизвестно село, а не някой голям български град – съвсем искрено го питам аз и се питам що за човек може да замени белокаменна Москва за тоя пущинак. На свой ред разказвачът ме поглежда така, както би погледнал някой доказано безмозъчен тип и с напевния си руски език ми отваря съвсем простичко, че ако става въпрос за живот между четири стени в някаква си стая, то той е можел да си стои в стаята в Москва. Не това обаче му трябвало. Тук си имал АТВ, четириколесна машина, сложил и ремарке и...дори и на мен ми стана ясно, че тук нашият човек има толкова простор, колкото му душата иска. И не само простор. Семейството на Сергей се чувствало прекрасно. Брястовец се намирал на 20 км. от морето или на 15-20 мин. с кола, а това не било никаквъ проблем. Не било никакъв проблем, още повече, че в Москва най-близкият водоем, така каза Сергей водоем, та тази екстра отстояла на няколко часа път от столицата. А тук в България пътищата не били натоварени и можело спокойно да се пътува по тях.Как се чувства вашето семйство тук? Е, как така. Че нали все се оплакваме от задръствания около и вътре в Бургас, а на него му изглеждало като пуст път. А какви по дяволите тогава са задръстванията в Москва. Сигурно истински Армагедон. Сергей окончателно обърква представата ми за пространствата, като ми обяснява, че докато е работил в Москва всяка сутрин е пътувал 40 км. до работното си място, а после пак толкова в края на работния ден. А пък аз с извинение живея на третия етаж на един жилищен блок, а офисът ми е на първия.Ама не му казах тази подробност, защото се почувствах направо жалък в транспортно отношение. Нашият словоохотлив водолаз ми сподели, че планират с жена си Лариса да се установят с дъщеря им окончателно в България, още повече, че и законите разрешавали да живея, учат и работят тук. Но като ще живеете тук за постоянно, как се справяш с езика – любопитствам аз, а Сергей избухва в смях. После разказва: Аз наричам българския език език на синонимите. Близки думи, но не ги разбираме. През първата година, когато ми говореха на български език, не разбирах нищо. Когато обаче ми превеждаха казаното, се чувствах като пълен идиот, защото не съм се сетил какво означава, понеже всичко е толкова просто. Вече изкарах начален курс по български език и вече всичко разбирам по телевизия, по радио, каквото и да кажат, аз всичко разбирам... е, без някои редки думи. Добре, кажи ми нещо на български – влизам аз в ролята на строг учител проверяващ, а нашият сладкодумен водолаз отвръща:  Аз съм Сергей Шидловски, аз съм от Русия.   Коментари