Само носталгията ли връща руснаците в България

[caption id="attachment_4568" align="alignleft" width="300" caption="Кметът на Вологда Евгений Шулепов /вляво/ призова бургаския бизнес да потърси контакти в руския град"][/caption] „Пристигнахме в Бургас заради носталгията”. С тези думи започна обръщението си кметът на северноруския град Вологда Евгений Шулепов в заседателната зала на община Бургас. Е, разбира се подобни думи лесно биха могли да бъдат определени като част от клишетата в дипломатическия протокол или като традиционни любезности, които гости и домакини обикновено си казват, но...повече от ясно е, че водачът на поредната руска делегация беше искрен. Омръзна ни без България – сподели кметът на тристахилядното населено място на север от Москва и накара дори и най-намръщените си български събеседници да се усмихнат. А малко по-късно спечели окончателно всички с признанието си, че руснаците тъгуват по българското слънце. В нарушение на всякакъв тежък и скован протокол г-н Шулепов усмихнат призна, че в предния ден след употребата на по две ракии изобщо никой не се е нуждаел от преводач по време на разговорите. Всъщност, макар и без ракия,  и в заседателната зала никой не се нуждаеше от преводач, но заради протокола такъв все пак се появи.  Оказа се, че посещението на делегацията от Вологда е поредният кръговрат на историята. Освобождението на Бургас през 1878 год. винаги се е свързвало с името на генерал Лермонтов, но никой не знае, че полкът, който той е командвал е бил от...наистина до днес никой не го знаеше, но русските солдати са били не от къде да е, а точно от Вологда. И сега толкова години по-късно в Бургас отново пристига делегация, която носи послание за приятелство и желание за партньорство точно от този град. После как да не види човек в това намеса на съдбата. Накратко, извън спомените и носталгията за българските компоти и слънце, руските гости от Вологда пожелаха съвсем сериозно да правят бизнес. Пристигнаха със самочувствието на успешен икономически, културен и туристически център и подплатиха самочувствието си с факти. 136 млрд. рубли оборот за миналата година, 431 000 туристи през 2011 год, мощно машиностроене, производство на автобуси, тролейбуси, традиции в оптиката и електрониката, цистерни за мляко, полиетиленови тръби, дървесина и ...огромен интерес към българските храни, напитки, зеленчуци, плодове и агнешко месо. От Вологда поискаха обмен на студенти с Бургас, обявиха, че желаят техни деца и пенсионери, както и цели семейства да почиват по нашето Черноморие, защото при тях „руската” зима трае от октомври до края на април и температурите са -35 градуса. Споделиха, че и местните девойки са прекрасни, но това последното не изненада абсолютно никой, защото красотата на руските жени отдавна е добре известна у нас. Оказа се, че северняците изобщо не се плашат нито от ниските температури нито от вледеняването на световната икономика и смело изпълняват супер амбициозния си план за развитие, който са нарекли „Вологда ъпгрейд”. И по силата на този план са готови през 2020 год. да привлекат 1 млн. туристи и да печеля от това перо 7 млрд. рубли на година. На всичкото отгоре икономическият им растеж е потресаващо голям и затова предизвика благородна завист в бургаските предприемачи. Искаме да инвестираме тук . Искаме да произвеждаме автобуси и тролейбуси в България и това може да стане в Бургас– каза кметът на Вологда и в заседателната зала не остана човек, който да не повярва на думите му. Има ли вече български бизнесмен, който да не иска да прави сделка с Русия? Има ли предприемач, който да не иска да изнася продукцията си в един огромен пазар, където всички потребители още говорят с добри чувства за родната продукция. Едва ли. След официалната част кметът на руския град беше буквално засипан от визитки и предложения за разговори от страна на българските предприемачи. Носталгията ли? Оказа се, че не само руснаците я изпитват. Поне бургаските бизнесмени показаха, че нямат нищо против да се върнат старите времена, когато произведеното от тях се е търгувало в  Русия, при това на много добри цени. Защо да не стане и сега? Ами да, в края на краищата какво по-хубаво от това да общуваш и търгуваш с хора, за които не ти трябва преводач, защото сте си ужасно близки.         Коментари