[caption id="attachment_4360" align="alignleft" width="300" caption="Ами Тола разчита предимно на себе си и не се оплаква на никого"]
[/caption]
Млада, талантлива и енергична. Надали само с тези три определения може да опишем коя е Ами Тола (Ева Иванова). Сигурно ще се запитате какъв е този интересен псевдоним. И като се замисля, той най-точно обобщава личността на момичето, което ви представям днес, а именно- цветна, като дъгата (Ами Тола на сиукс означава дъга).
През 2011 година Ами завършва „Връзки с обществеността” в Бургаския свободен университет. Преди обаче да попадне в нашия град, тя заминава с родителите си в Канада. Живот отвъд окена- сбъдната мечта за мнозина. Не и за Ева. “Аз съм привърженик на старата поговорка, че камъкът си тежи на мястото” ми споделя тя и добавя: „Поведението на канадците е огледално на нашето. Ако ние сме топли, гостоприемни и открити, онези са точно обратното – те са студени, безчувствени и доста дръпнати. За мен нямаше някаква удовлетворителна, основателна причина, да забегнем на 10 000 км от България и това ми тежеше още тогава”.
Едва на 17 години тя прави решителна крачка и се връща в България. Сама, без родителите си, защото усеща, че тук е нейното място.
Попадайки на студентската скамейка, започва да пише и да работи...за себе си. Малко преди да се дипломира, талантливата писателка издава първата си книга- „Заблуденият завоевател”. След него се раждат пиесите „Вагон”, „Моя Пепеляшке”, „Долу-Горе” и др.
[caption id="attachment_4361" align="alignleft" width="217" caption="Тази книга скоро ще накара много млади хора да осъзнаят, че всичко зависи най-вече от тях самите"]
[/caption]
В най-скоро време предстои представянето на „Гледай си работата”. Наръчник, за фрийлансъри, копирайтъри, извънземни и други подобни...или поне така го определя авторката.
Говорейки си за трудностите, които следват от това сам да си вадиш прехраната, Ами споделя: „Мен лесните неща не ме впечатляват особено. Ако в момента бяхме в друго положение, сигурно щях да имам много повече възможности, но се радвам и на това, което имам”.
Що се отнася до писането, тя го определя като свое призвание. „Когато правиш това, което обичаш, не мислиш за нищо друго. Не ви ли се е случвало да миете чинии, да чистите, да готвите и да си мислите за съвсем други неща? Когато правите това, което обичате обаче, вие се концентрирате изцяло в него и влагате всичката си енергия- т.е. вече не сте на автопилот”.
И понеже ми се иска тази история да вдъхнови онези, които се лутат в търсене на своето поприще, заедно с Ами решихме да отправим едно предизвикателство- да посочим 5-те ключови стъпки, които ще ви помогнат да направите правилния завой.
- Разбери какво искаш да правиш, т.е. открий своето призвание.
- Започни да го развиваш - това става само и единствено с много труд.
- Следвай целите си и всеки ден да правиш нещо, за да ги постигнеш.
- Винаги търси съмишленици - хора, които ще те съпътстват и ще ти помагат по пътя ти.
- Бъди най-добрият, в това, което правиш. Гледай си работата с удоволствие! И разпространявай, рекламирай, споделяй! Прави всичко възможно да знаят за теб. Рано или късно ще бъдеш забелязан.
автор: Анна Манукян
Коментари
[/caption]
Млада, талантлива и енергична. Надали само с тези три определения може да опишем коя е Ами Тола (Ева Иванова). Сигурно ще се запитате какъв е този интересен псевдоним. И като се замисля, той най-точно обобщава личността на момичето, което ви представям днес, а именно- цветна, като дъгата (Ами Тола на сиукс означава дъга).
През 2011 година Ами завършва „Връзки с обществеността” в Бургаския свободен университет. Преди обаче да попадне в нашия град, тя заминава с родителите си в Канада. Живот отвъд окена- сбъдната мечта за мнозина. Не и за Ева. “Аз съм привърженик на старата поговорка, че камъкът си тежи на мястото” ми споделя тя и добавя: „Поведението на канадците е огледално на нашето. Ако ние сме топли, гостоприемни и открити, онези са точно обратното – те са студени, безчувствени и доста дръпнати. За мен нямаше някаква удовлетворителна, основателна причина, да забегнем на 10 000 км от България и това ми тежеше още тогава”.
Едва на 17 години тя прави решителна крачка и се връща в България. Сама, без родителите си, защото усеща, че тук е нейното място.
Попадайки на студентската скамейка, започва да пише и да работи...за себе си. Малко преди да се дипломира, талантливата писателка издава първата си книга- „Заблуденият завоевател”. След него се раждат пиесите „Вагон”, „Моя Пепеляшке”, „Долу-Горе” и др.
[caption id="attachment_4361" align="alignleft" width="217" caption="Тази книга скоро ще накара много млади хора да осъзнаят, че всичко зависи най-вече от тях самите"]
[/caption]
В най-скоро време предстои представянето на „Гледай си работата”. Наръчник, за фрийлансъри, копирайтъри, извънземни и други подобни...или поне така го определя авторката.
Говорейки си за трудностите, които следват от това сам да си вадиш прехраната, Ами споделя: „Мен лесните неща не ме впечатляват особено. Ако в момента бяхме в друго положение, сигурно щях да имам много повече възможности, но се радвам и на това, което имам”.
Що се отнася до писането, тя го определя като свое призвание. „Когато правиш това, което обичаш, не мислиш за нищо друго. Не ви ли се е случвало да миете чинии, да чистите, да готвите и да си мислите за съвсем други неща? Когато правите това, което обичате обаче, вие се концентрирате изцяло в него и влагате всичката си енергия- т.е. вече не сте на автопилот”.
И понеже ми се иска тази история да вдъхнови онези, които се лутат в търсене на своето поприще, заедно с Ами решихме да отправим едно предизвикателство- да посочим 5-те ключови стъпки, които ще ви помогнат да направите правилния завой.