Майки, бащи и деца във война за телевизор

[caption id="attachment_4254" align="alignleft" width="300" caption="Във войната за телевизора майката винаги е губещата страна"][/caption] Тя е обикновена българска майка, която всяка седмица разказва за необикновено огромните усилия, които трябва да полагат жените като нея, за да отглеждат нормално децата си. Отказва да съобщи името си, защото смята, че нейното майчинство е като на всички останали български майки. Затова и се подписва с простичкото С обич: Мама Ето и поредната и история Когато заживеете с някого, независимо дали ще сключите брак или не, започвате да водите така познатата война за вдигнатия капак на тоалетната чиния. С променлив успех извювате в нея своите малки победи и накрая, ако наистина сте един за друг, сключвате негласно примирие. Разбира се, вие продължавате да се опитвате да промените навиците на мъжа си, но просто с някои неща се примирявате и решавате, че не си струва да губите повече енергия и време. Друга съществена част от семейното общуване е още една война-тази за дистанционното на телевизора. Дори да сте готина и да гледате понякога футбол, дори той да е джентълмен и да се отнася с разбиране към романтичните филми и модните предавания, няма как винаги и двамата да искате да гледате едно и също. Но понеже сте интелигентни и разумни, разрешавате проблема в по-голямата му част като вземате още един телевизор.  Тъкмо сте сключили и този мирен договор и се появява детето. Докато е още бебе, всичко е наред-в началото и без това не ви остава много време да гледате, а после малчуганът през деня гледа някое и друго детско филмче и заспива рано. Когато малко поотрасне, обаче става изключително трудно да го слагате в леглото веднага след "Лека нощ, деца!". Освен това, след като сте били на работа, взели сте детето от градина и сте минали през парка, е почти невъзможно да организирате вечерята на семейството, че то да е готово за спане още в 20 ч. Обикновено сядате да вечеряте някъде около централната емисия новини. Да кажем, че детето учтиво ви изчака да изгледате новините, спорта и прогнозата за времето. После идва големият въпрос "Какво да гледаме сега, за да е подходящо за всички?" Разбира се, малкият човек няма нищо против да пуснете детско филмче, но пък колкото и да сте добронамерени не издържате всяка вечер да следите приключенията на Скуби Ду или Бен Тен. Не става и с научно-популярни филми, защото трудно ще задържите интереса му със "Строежа на ВЕЦ на р. Тоба" или "Най-големите танкови битки". Колкото и да се иска на таткото няма как и спорт да се гледа-как да му стане забавно на детето със сътезания по голф или кърлинг, например. Вариантите са филм или музика. С второто трябва да внимавате доста, защото чалгата дебне от всеки телевизионен ъгъл и няма гаранция, че няма да прозвучи "Оборотна си" между изпълнения на Жечка Сланинкова и Калинка Згурова.  При филмите рисковете са още по-големи. Холивудските продукции дори в 20 ч. имат ограничение за зрители до 12 години, защото от екрана щедро се сипят куршуми и се лее кръв. Когато започнаха българските сериали, си помислих, че те ще са безопасен фон за семейната вечеря, защото без пари голям екшън не се прави. Няма как, мислех си, да има толкова трупове и убийства като в американските филми. И излязох права-няма толкова кръв, но пък щедро се разменят псувни, шамари и съвсем не безобидни любовни ласки. След като отпадна и родното филмово производство, единствената продукция, за която няма възрастови ограничения се оказа турската. При гледането на така критикуваните сериали не ви се налага да обяснявате какво е кучи син, копеле или Майната ти! Детето вижда най-много целувка и прегръщащи се хора, а лошите винаги получават наказание. Прилича много на приказка, нали? За него е абсолютно без значение дали актьорите са с турски или с немски имена, и колко схематичен е сценарият. Все пак не може да искате детето ви да харесва Новата вълна във френското кино. Затова докато бързате да сложите масата и после да хапнете, пускате поредния турски сериал-той е едночасовият телевизионен компромис, който ви е необходим, за да приключите вечерята. Всъщност вие не правите нищо по-различно от родители си, с които заедно сте гледали преди години  "Робинята Изаура". С обич: Мама Коментари