17 май 2012 2012-05-17 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Соломон Паси: Нямаме национална стратегия за арабския свят

[caption id="attachment_4116" align="alignleft" width="300" caption="Соломон Паси смята, че нямаме национална стратегия за арабския свят"][/caption] Соломон Паси е основател на Атлантическия клуб през 1991 год. Малко след падането от власт на комунистическия режим г-н Паси беше първият български политик, който официално от трибуната на парламента призова страната ни да поеме евроатлантически курс, т.е да се присъедини към НАТО. Като външен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски той успя да постигне редица дипломатически пробиви на международно ниво. Соломон Паси пристигна в Бургас заради семинар, организиран от Атлантическия клуб и се съгласи да направи своя анализ на процесите в Сирия и арабския свят. Смятате ли, че България действа адекватно спрямо събитията, които вече политолози и международни наблюдатели определиха като „Арабската пролет? Сирия, в която бушува конфликт, е прекалено близо до нас? Аз специално искам да изразя удовлетворение от личните усилия, които полага нашият външен министър Николай Младенов. Той приема темата за „Арабската пролет” като лична кауза и смятам, че в това отношение той е пример за колегите си от ЕС. За съжаление международната общност се оказа недостатъчно енергична и недостатъчно компетентна да вземе правилното решение за Сирия.Правилното решение за Сирия беше НАТО да се намеси по начина, по който го направи в Либия. Тогава нещата щяха да приключат доста по-бързо и доста по-успешно, отколкото сега. Бих казал и с много по-малко кръвопролития. Какви са вашите прогнози в Атлантическия клуб и вашите партньори по отношение на Сирия? Ще се радикализира ли конфликтът? За съжаление прогнозите за развитието на събитията в Сирия са все по-черни...и това, което мен най-много ме тревожи, е това, че сценарият „Сирия” все повече е свързан със сценария „Иран” и сценария „Либия”. Всъщност Либия и Иран са свързани като скачени съдове. Там нещата трябва да се разглеждат във взаимна връзка. За съжаление това, че ние като Запад не подкрепихме „Арабската пролет” в Сирия, попречи и на развитието на подобни процеси в Иран. Именно „иранската” или „персийската пролет”, която не се е състояла в Иран е едно от малките възможни средства за избягване на войната между Иран и Запада. Иран върви с големи и солидни стъпки към военна конфронтация. Тя става все по-неизбежна. Единственият ясен механизъм, с който тя би могла да бъде спряна, това е вътрешни процеси в Иран, които да доведат до демократизация на тази страна и избиране на едно предсказуемо правителство. Посочихте Турция като положителен икономически пример и модел. Може ли Турция да бъде и политически модел за страните, в които се разви „Арабската пролет” и искат да се демократизират? Има много модели за демократизация и не бих казал, че има универсален и не бих казал, че има един, който да е по-добър от всички останали. Либия е една държава, Ливан е друга, Йордания и Мароко са съвсем различни...няма единен модел, по който те да могат всички да се демократизират. Ще илюстрирам Либия. Тя е една много сложна амалгама от култури. В нея се преплитат арабска, ислямска бедуинска, племенна, родова, средиземноморска традиция и няма как да кажем на либийците правете като французите, като българите или като турците. Всяка страна сама трябва да намери работещия модел, но има едно, в което съм абсолютно убеден и то е, че за всяка от днешните арабски и мюсюлмански държави има демократичен модел за управление, до който може да се стигне. Какви шансове на България дава „Арабската пролет”  в политически и икономически план? Моят професионален път се разви така, че аз имах възможността да участвам в съживяването на отношенията между България и арабския свят. Това става в огромна степен около решаването на казуса с българските медици в Либия, но надхвърли далеч границите на тази страна. В битността си на външен министър аз имал няколко дузини посещения мои и на мои колеги от арабските страни тук в България и смятам, че успяхме да завещаем на правителствата идващи след нас една много добра основа, която те могат да надграждат. Шансове има, но по отношение на арабските страни важи това, което е присъщо на нашата дипломация... на националната ни стратегия по-точно и това е, че ние нямаме приоритети. И ние нямаме приоритети не защото Външно министерство няма такива, напротив аз наскоро присъствах на една изключителна добре премислена и вдъхновяваща реч на г-н външния министър Младенов, в която той очерта своята визия за бъдещето на ЕС и на България. За съжаление ние имаме много отделни представители на българските институции, които имат своя визия, но нямаме национална стратегия, която да ги обединява. Нямаме нещо, което всички заедно да преследваме като институции.     Коментари