различно 22 юли 2016 2016-07-22 2020-03-23 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBajRxIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--d59ffc97183989cdd159fc2367d1480ca2f42a45/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_338.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Вдишваме и издишваме ...страх

Не ме е срам да си призная пред всички вас. Страхувам се. Сега. Страхувам се. Вече.

Страх изпитах за първи път през 2012 год на летището в Сарафово, когато jтрийсетина минути след атентата се срещнах с оцелели мъже и жени от Израел. Слушах накъсаните им и задъхани разкази и се опитвах да ги успокоя. Тогава някак преодолях страха. Мислех, че е лошо стечение на обстоятелствата, че не може Бургас да е част от тази лудост, за която сме чували, че е ежедневие на други места по света.

Страхувах се и през ноември в Париж, когато безмозъчни идиоти, превърнаха улиците в лунна пустиня, в която пълзяха душите на избитите невинни жертви. Часове преди атентатите, окървавили града на светлината, се разхождах из френската столица ръка за ръка с жена ми, а на другия ден видях, усетих, подуших и вкусих страха. Какъв беше мирисът ли? На пуст или на опустял град. Но тогава си мислех , че е просто лош момент, в който  светлините на Айфеловата кула угаснаха. За една нощ.

Изпитах страх, когато медиите съобщиха за бомбата,отнела живота на германски туристи край Синята джамия в Истанбул...там до обелиска, където миналото лято се снимахме с жена ми, със сина ми и с дъщеря ми. Свързвах това място с усмивки, с надежда, с красота, а сега...със страх.

Обзе ме страх, когато жестоки убийци, загубили човешкото в себе си, окървавиха Брюксел, градът където съм се разхождал спокойно и на чиято красота съм се наслаждавал няколко пъти през годините.

Уплаших се, когато освирепелият тунизиец прегази невинни хора по крайбрежната алея в Ница, където никога не съм ходил...уплаших се, защото си спомних крайбрежните улици в други европейски градове, където съм вървял без да се оглеждам уплашено.

Страхувам се от кървавата жътва  в Мюнхен. 

Европа, която познавам, Европа,  която съм обичал и съм искал да покажа на децата си, вече се променя...не с дни, а с часове.

Затова се страхувам.

Италия, Испания, Франция, Белгия, Австрия, Германия, Турция, Гърция, Англия...толкова места и градове, където съм бил, толкова спомени, които са изпълвали дните ми...а сега...страх.

Да, зная, че никой не уважава страхливците, но аз съм такъв. 

И все повече се плаша от призивите, които изричат озверелите хора или...уплашените хора.

Те искат мъст, наказание, реванш, смърт. Те искат да влезем в спиралата, която ще ни закара до място, което е...далече от моята Европа.

Страхувам се. От ставащото на Изток, от случващото се на югоизточната ни граница...от събитията на Запад. Да, страхувам се. За семейството си, за града си, за държавата си.

Страхувам се, че хората, които ние сме избрали за водачи, нямат полезен ход или нямат представа накъде ни водят.

Страхувам се, защото разбирам, че вдишвам и издишвам страх.

В Европа днес пълзи страхът. Обгръща я като покривало.

Започваме да залостваме вратите. Първо на домовете си, после на градовете си, накрая на държавите си. Започваме да се свиваме и да се страхуваме да се подадем навън. Започваме да не вярваме на никого и да се страхуваме от всеки. Страхът е около нас.

Имаме ли време? Ще успеем ли да да спрем страха си, преди да се е превърнал в паника или преди да е преминал в истерия и освирепяване, което ще ни изправи един срещу друг, всеки срещу всеки? Ще потънем ли в този кошмар.

Страхувам се, че не знам. 

За пръв път в моя живот се страхувам толкова много. За мен, за семейството си, за всички.

Да, страхувам се.

И завиждам на всички вас, които сте смели и ще ми се смеете и подигравате заради моя страх. 

А аз се страхувам и от това, че вярата ми в доброто на хората се разколебава.

Всъщност  знаете ли кой е най-големият ми страх. Страхувам се най-много от това някой ден да не ме принудят да стана звяр като онези, които насаждат страх. 

Страхувам се. А вие...

 Красимир Калудов

22 юли 2016 год.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...