Сещам се за онази прекрасна песен на Мария Нейкова от филма „Козият рог“…какво се пееше, май нещо такова…„вървят ли двама на дълъг път, и път да няма, не ще се спрат“
И ето ви на вас двама. Самурай и гейша.
Вървят, но пред тях…не, пред тях не са блеснали житата, а бурените. Е, какво от това. Важното е, че са двама и страшно няма. Самураят всеки момент ще почне да коси тревата със своя меч, а гейшата ще пристъпя ситно край него и …ами, вероятно ще потанцува. Не знам защо, но на мен ми изглежда, че май мъничката японка щрака с пръсти...
Вървят, но пред тях…не, пред тях не са блеснали житата, а бурените. Е, какво от това. Важното е, че са двама и страшно няма. Самураят всеки момент ще почне да коси тревата със своя меч, а гейшата ще пристъпя ситно край него и …ами, вероятно ще потанцува. Не знам защо, но на мен ми изглежда, че май мъничката японка щрака с пръсти...
Но не са никак малко привържениците на по-улегналия живот.
Къде къде по-хубаво е на да отпуснеш снага върху дивана, а отстрани да ти пеят песни за стабилност, икономически ръст и устойчиво развитие?
Къде къде по-хубаво е на да отпуснеш снага върху дивана, а отстрани да ти пеят песни за стабилност, икономически ръст и устойчиво развитие?
Ръст? Развитие? Кажете го на този предприемач, който е спуснал кепенците, сгънал тетрадките, вдигнал гълъбите и прочие.
Каква ирония на съдбата. Да ти стихне огънят на бизнеса, който си нарекъл „Нестихващ огън“.
Каква ирония на съдбата. Да ти стихне огънят на бизнеса, който си нарекъл „Нестихващ огън“.
Жалко. Жалко и малко тъжно като есента.
Старо правило е, че винаги ще се намери някаква лъжица катран, която да цопне в меда. В онзи стар филм „Броненосецът Потьомкин“ имаше една сцена, която показва как по някакво мраморно стълбище се спуска детска количка с бебе…моментът е зареден с толкова много адреналин…
а ако Айзенщайн беше жив, можеше да снима в близък и далечен план как някой разсеян бургазлия прави кълбо напред по стълбите на този подлез до бившата „Военна болница“, защото се е спънал в счупената решетка.
Но този клет бургазлия нямаше да попадне в такова застрахователно събитие, ако не бързаше толкова много, нали...Вместо това просто можеше леко и спокойно да си пълзи и да не бърза за нищо и за никъде.
Всеки охлюв ще ви каже онази стара мъдрост "бързай бавно, защото бързата работа е срам за майстора и бързата кучка слепи ги ражда и който бърза, бавно стига"
Пожелавам ви хубава събота
автор: Красимир Калудов
Коментари