различно 27 окт. 2018

Съботна мозайка от 27 октомври

Article image
Как ли ще се почувства някой италиански професор по история на изкуството, ако чуе, че в българската традиция на вътрешния дизайн доскоро имаше наложена в практиката подова настилка с гордото име „венецианска мозайка“

Представляваше излъскана повърхност, създадена от комбинация между цимент и малки мраморни късчета. Но не подредени във фигури, а в някакво хаотично разположение.

Дори и в коридорите на спалните и учебните корпуси в Школата за запасни офицери в Плевен през миналия век подовете бяха точно от този тип.

Горката Венеция. Нашите майстори фаянсаджии бяха свързали нещо толкова грозно с този прекрасен град. Бррр.

Днес ще се пробвам отново да направя една мозайка. Но не от цимент и парчета камък, а от снимки.

Нека да започнем с първото парче.

Символично ще влезем в този свят като почукаме на вратата.

 


Стопаните на този дом някъде из Несебър са с вкус към детайлите, нали. Пари са броили, за да постигнат този средновековен вид.

А тези тук са били по-пестеливи


Но пък в Одрин явно са щедри, защото там златните рибки са две. И изпълняват общо шест желания.

Да, бе да. Де да беше така. А иначе за милион и едно желания при кака Лара или на рибния пазар.

Нека бъдем честни. Две златни рибки могат да направят човек разноглед.
Виж, в такъв благ надпис, нейде из Созопол човек може да се загледа за по-дълго време.
Това парче за мозайката ми го даде колежката Марина. Каза ми "ето ти нещо интересно, виж къде ще го сложиш" и аз го нагласих тук. Гледа го човек и се пита „хм, аз къде и кога всъщност срещнах за първи път моята половинка“

При мен отговорът е лесен. Видях я за първи път на Стария плаж в Бургас. Видяното ми хареса, а най-интересно е това, че и тя тогава успяла да ме огледа от глава до пети, т.е видяното Ме хареса.

А сега на плажа можете да видите това

Може пък зад преградата да се крие вашата бъдеща половинка, не знам.




Не, не. Това е братовчедката на Горгона Медуза, която съзерцава с копнеж морето.
Но какво се крие в там под вълните?
През 1975 год. Стивън Спилбърг ни даде да разберем, че морето не е до колене и че в него или по-точно в океана не плува дружелюбна златна рибка, склонна да изпълни три желания на всеки мъж, а огромна бяла акула. Историята беше разказана във филма "Челюсти".


На по-младите от вас ще призная, че за онези времена беше много страшен филм, но още по-страшно беше дублирането на филма. Един и същи мъжки глас с еднакво равнодушие дублираше и пищящите жертви на акулите и спасяващите ги мъже. Акулата поне нямаше реплики. А тя беше най-интересна.

После се появи нещо още по-страшно. "Кошмари на Елм Стрийт". След това Криско започна да прави рап песни  и вафли и светът полудя.

Но животът е колело. Днес страшното е отгоре, а утре го заменя хубавото и красивото.


Между другото на масата под това колело две кафета струват 6 лв. Гледката е безплатна. А кафето е рядко.
Но казано честно всичко ми е наред, тъй че спокойно си гледам напред...или нанякъде


Ако обаче моята съботна мозайка ви се е сторила разхвърляна, глупава или направо идиотска, ами сетете се как се е чувствал онзи италиански професор по история на изкуството, който е влязъл в български панелен дом и в коридора на жилището, където са го посрещнали, развълнуваните домакини са му казали.
"Професоре, какво ще кажеш за нашата венецианска мозайка " и тържествено са му посочили нещо нелепо на пода. А той дрезгаво изпял ето тази песен, която можете да чуете тук

автор: Красимир Калудов

снимката до заглавието е от храма "Света София" в Истанбул. Вгледайте се и ще видите, че образът на Божия син е сътворен чрез мозайка

Още от: различно


Още от: култура


Още от: ориентири