политика 27 окт. 2018

Семир Абумелих: Политиците не трябва да се занимават със здравеопазване, защото го профанизират

Article image
Семир Абумелих е бивш общински съветник и депутат от ГЕРБ. Той е собственик на университетската болница "Дева Мария" в Бургас и в това му качество го потърсихме за мнение относно последните политически сблъсъци в Парламента по темата "здравеопазване"

Две седмици ни заливаха скандали в парламента и взаимни обвинения от политиците за това кой  и коя е причината за състоянието на българското здравеопазване. Всички те обаче признаха, че има проблем. Е тогава нека попитаме вас като експерт, като човек от бранша  и като бивш законодател…какво представлява в момента сферата на здравеопазването у нас?

Българското здравеопазване в сравнение с европейското е на такова ниво, че ние можем да учим европейците как се прави здравеопазване…

…и таз добра!!! Защо смятате така?

Тотално обратна визия на онова, което говорят политиците, нали? Темата „здраве“ в България е част от народопсихологията на хората. Те си казват „Хайде със здраве“, „бъди здрав“, живот и здраве“, „Господ здраве да дава“, „от здраве да не се отървеш“ и още много такива. Това си е традиция. Щом пожелаваш добро на някого, ти му пожелаваш и здраве. А в Европа не е същото.

За политиците обаче тази тема е много удобна за дъвчене. Сигурно се питате защо казвам, че имаме най-доброто здравеопазване. За парите, с които разполагаме ние в България даваме толкова много за здравеопазване като услуги, че няма еквивалент в Европа на нашата система. Няма.

С две думи. Всеки българин плаща средно 32 лева  на месец като здравни осигуровки. Да, някой дава 200 лв., а друг не дава нищо. Става дума за средно по 32 лв. За тези пари или 16 евро в Германия не можеш да отидеш на стоматолог, дори за да си измиеш само зъбите при него. Гаргара не можеш да си направиш за тези пари в Германия. 

Ние в момента сме постигнали заради нископлатения лекарски труд и на нископлатения труд на средния персонал уникален баланс между цена и качество. За да постигнат нашето качество, в Англия дават сто пъти повече. На всеки един лев, похарчен в България за здравеопазване, в Англия имат 97 лв, за да постигнат същото, а не повече. 

Тогава въпросът е защо е нужна реформа? И аз искам реформа. Защо? Защо има трябва да има реформа?

Отговорът е, защото има промяна в желанията на българина. Той иска друг стандарт на неговото здраве. Ако преди 50 години той се е задоволявал с това да живее средно 60-65 години и тогава са казвали „е, поживял си е човекът“, то днес той иска да живее 85 години. Да стигне нивото на западноевропееца. Питайте богат или беден „Искаш ли да живееш до 65 години“, той какво ще ви отговори. Иска повече, нали. 

Това е проблем за системата, защото не може да го гарантира с тези средно 16 евро на месец осигуровки на човек.  Да 60 години един относително здрав човек няма нужда от лечение или поне не от често лечение. Голямата тежест за системата идва после. Възрастният човек има нужда от повече здравни грижи и лечение. Човекът има оплаквания, има болести и това е скъпо.

Нашите изисквания се промениха и не е изобщо лошо ,че имаме по-високи изисквания и очаквания. Това е нормално, но трябва да стане ясно, че българската здравна система за тези пари, които влизат в нея, дава най-доброто в цяла Европа. Ако искаме обаче повече от нея, да живеем като средния холандец, тогава трябва да инвестираме много ,много сериозно в здравеопазването. Човекът е като автомобила. Когато остарее, се нуждае от ремонт, нали. Сърце, стави, какво ли не. Българската здравна система не може да осигури това.

Затова има нужда от реформа, от нова цел. Ако досега сме имали за цел да догоним Европа, осигурим нови практики на лечение, модерна техника, безкръвни операции и т.н, това го имаме в България. Има го повече и по-добро, отколкото в Англия. Нека кажат хората, които са живели в Англия, какво е здравеопазването там. Знаят, че там, за да видят личния си лекар, чакат две седмици, а за преглед при специалист чакат по шест месеца. А у нас как е? Казваш искам и на втория ден си при професора, за да те прегледа. Стандартът на нашите желания е вече друг. Тогава трябва да променим и здравната  система.

Но нали политиците казват ,че много повече пари влизат в здравната каса, а проблемите стават повече…

Кои са тези проблеми? Кажете ми ги? 

Не всеки получава качествено здравеопазване, източва се здравната каса, по много градове и села няма медицински услуги…такива неща

Общи приказки. Това са общи приказки.  А относно здравната каса. Колкото повече здравни каси има, толкова ще е по-добре. Нужна е демонополизация на здравната каса.  Това е най-доброто, което може да се случи на българина.

А защо не се случва?

Защото е борба за промяна на мисленето. Да смениш една система, не е от днес за утре. В Холандия провеждаха реформата си десет години, за да стигнат до това ниво днес. Разберете, темата здравеопазване е основна тема на политическите разговори. Политически!!!

Това е общоевропейски синдром. Нали и в Англия казваха, че парите, които ще спестят след Брекзит, ще ги дават за здравеопазване, ама им показа един среден пръст ,нали. Това е буквално.

Тази тема е сладка за политиците, защото играят със страховете на хората. 

А холандците какво направиха. Премахнаха всички политици и псевдоексперти от длъжности,позиция и места, където се взимат решения за здравеопазването. Разкараха политиците. Сложиха практици. Това е.

Искаш да живееш до 90 години? Искаш най-доброто лекарство против онкологични заболявания? Искаш това? Така ли? Дай да направим сметките и накрая всеки да си прави сметките. Ние в момента имаме перфектна база, но търсим екстрите.

 Запомнете. Реформата в здравеопазването не си поставя за цел да реформира базата, а да добави към нея екстрите, които българинът иска. Ние не сме същите. Нашите желания напредват, нашите мечти са по-големи и системата на здравеопазването трябва да ги догонва.

Аз искам да живея до 100 години. За да живея 100 години, трябва да ми осигуриш най-качествения хирург  в района, най-добрия кардиолог, най-качествения ортопед. Лекари, оборудване…трябва да има лекарска армия около мен, за да ме пази и се грижи за мен.

Значи…според вашата преценка нещата в родното здравеопазване са на много високо ниво и са много добре?

Абсолютно, много са добре.

Сам настоявате за демонополизация на здравната каса. Но нали бяхте част от законодателите, бяхте депутат. Защо не прокарахте тази промяна?

Защото в Парламента от 240 народни представители аз и още трима души вярвахме в тази демонополизация. 

А ако се случи за кой ще е добре?

Най-вече за пациентите ще е добре и не много добре за болниците. Защото сега в момента болницата си получава парите от един източник. Много е лесно. А ако има демонополизация, ще си търси парите от пет, десет или колкото са там застрахователите и броя на здравните каси. От десет места ще те проверяват, десет институции ще гледат дали си мошеник или наистина лекуваш хората.Това ще доведе до свръх ръст в качеството на услугите, които се предлагат на пациентите.  Всеки ще е принуден да подобрява услугите, отношението, всичко в своята болница, защото ще трябва да отговаря на условията и на изискванията не на една каса , а на десет здравни каси. Всяка една каса ще поставя условия.

И сега ги има. Здравната каса поставя условие „Ок, искаш ортопедия. Трябва да имаш толкова доктори, такива техника, такава база“ Изпълняваш ги, работиш. А в бъдеще ще има десет каси и десет условия. Едната каса ще казва „Трябва да имаш петима лекари ортопеди“, но другата ще казва „Ако ще работиш с мен, ти трябват десет лекари ортопеди и един от тях да е доцент. И да имаш ето тази техника. И нека да видя резултатите от лечението на всеки един пациент в тази ортопедия за толкова време назад. Чак тогава ще подпишем договор“.

Тогава какъв е изходът на болниците. Контрол, качество и само така може да преодолее конкуренцията. Това е истината. Тогава ще видите, че онези, които източват касата, ще пропаднат.

Но аз не съм за това да си остане и сегашната здравна каса, като обществен стълб. Към него за екстрите да си има застрахователи. Хората си плащат застраховките и те покриват екстрите.

Да се върнем към „изкарването“ на политиците от системата на здравеопазването. Защо е нужно?

Задължително. Не трябва политик да се занимава със здравеопазване. Той профанизира темата. 

Нека да ви демонстрирам разговор за здравеопазването между лекари, експерти и политици. 

Първо между хора от бранша. Да кажем за сърдечно-съдови заболявания.

Експертите говорят така. 

„Дайте ми статистика на всички медикаменти, които се внасят в страната за лечение на сърдечно –съдови заболявания. Дайте ми резултатите от прилагането на всеки медикамент. Дайте ми резултатите от лечението във всяка една болница по сърдечно-съдови заболявания. Искам да направите една проверка, анализ. От 150 000 излекувани пациенти проверете 2000 души. Направете анкета и разберете има ли полза от лечението, доволни ли са от лекарите, качеството на услугата и от лекарите“

Това беше разговор между лекари и експерти от бранша. Те търсят статистика, ефект от приложено лечение, нивото на лечението, проверяват как се справят лекарите и т.н След това те ще кажат „даваме превес на този сектор, има нужда от карта в страната на възловите точки от лаборатории за инвазивна кардиология, за да спасяваме хората още от първия час и прочие“

А сега политическото говорене…ето, как говори политик за здравеопазването или в случая по темата за сърдечно-съдовите заболявания.

„Заради здравната система сърцето на българина е свито. Той не може да обърне внимание на семейството си. Системата му разби здравето. Само искате, само го натискате, нищо не му давате. Какво искате от човека. Да не боледува, да не го боли сърцето ли? Докато сте вие на власт, българинът ще е намусен ,намръщен, недоволен и сърцето му ще бъде свито. Ще умира рано. Когато вие се махнете от власт и ние дойдем на власт, българинът ще е усмихнат, сърцето му ще тупти радостно, ще е отворено и ще е доволен от живота си. Подавайте си оставката“

Но това е безсмислено. Политическата част е общи приказки. Явява се политикът на избори, един месец през кампанията говори глупости, за да привлече вниманието на избирателите, а темата е съвсем друга. Лекарите учат по двадесет тридесет години, за да стигнат едно ниво, а политикът след един месец кампания има право да говори за здравеопазването и да му влияе!!! А онзи, който тридесет години се мъчи и се развива в здравеопазването, той няма думата и мълчи. Абсурд!!!

Затова, прави се стратегия от политиците. Всички заедно. „Искаме средната продължителност на живот на българина да е 85 години, сърдечно-съдовите заболявания да се снижат с 30%...да поставят задание, рамки. Но нека го дадат на експерти, на хора, които само с това се занимават. Те да посочат решенията. Експерти, хора от бранша. Дори може да не са българи. Холандци, французи. То е като да си построиш къща. Нали не я рисуваш на салфетката и да я дадеш на майсторите да я построят. Наемаш архитект. Наемаш проектант. После строител. А в нашето здравеопазване политиците рисуват върху салфетката стратегия или реформата и казват „Ето, аз съм архитект на реформата в здравеопазването“  Затова е буламач тотален.

По една или друга причина, имаме уникалната възможност да тръгнем от много високо ниво. Базата ни е страхотна. За много малко пари ,даваме страшно високо ниво. Тази база трябва да се надгради с екстрите, които иска българина. Искаш много екстри, най-добрата болница, най-добрите лекари, искаш ,искаш, искаш? Добре, колко даваш насреща? Или ето ти я базата, за която всички солидарно сме се хванали ръка за ръка и я изграждаме.

Ако тези неща, които предлагате, се случат, ще се увеличи ли заплащането на лекарския труд в България и ще престанат ли да бягат лекарите в чужбина?

Ще се увеличи разбира се. Не само ще спрат да бягат в Германия, но може и германските лекари да почнат да идват да работят у нас. 

Автор: Красимир Калудов

Още от: политика


Още от: икономика


Още от: образование