В едни отдавна отминали векове подреждането на мозайки е било изкуство само за посветени, които постигали съвършени образи чрез разноцветни камъчета, превърнати в картини.
Сътвореното от такива майстори и днес буди възхищение.
Но в наши дни такива умения притежават още по-малко хора и няма как да се доближим до тяхното изкуство.
Само че нищо не ни пречи да заменим парчетата в мозайката със снимки. Нека опитаме и да видим какво ще се получи
Първо да си осигурим вдъхновение, т.е някакъв музикален фон.
Ето го първото парче в съботната ни мозайка.
Това е плоча. Грамофонна. Беше някъде към края на учебната година в десети клас…значи има няма преди 34 години. Избягахме от час с моя тогавашен съученик и днешен кум, за да отидем до магазина за плочи до подлеза под „Операта“ в Бургас.
Това е плоча. Грамофонна. Беше някъде към края на учебната година в десети клас…значи има няма преди 34 години. Избягахме от час с моя тогавашен съученик и днешен кум, за да отидем до магазина за плочи до подлеза под „Операта“ в Бургас.
И си купих албума „Конникът“…бях чул няколко парчета вече по радиото и бях очарован. Върнах се в училище, а следобед въртях плочата на анемичния ми моно-грамофон „Респром“…Е, звукът не беше нищо особено, но въпреки това Щурците бяха страхотни. А парчето „Конникът“ тогава ми се стори изумително.
Хм. Кое да е следващото парче в мозайката?
Я, виж ти…това е сградата на занималнята, в която си подготвях уроците за часовете в бившето училище „Братя Миладинови“ в Бургас. Сега се сетих, че чинът ми беше до онзи прозорец вляво от вратата на днешната развалина. Занималня…звучи като безкрайно стара образователна форма, но я има и в днешните училища.
Все нещо съм научил в тогавашната занималня. Спомням си, че приключвах с уроците си рано рано, но по математика нещата ми се получаваха доста трудно. По-скоро по геометрия.
Все нещо съм научил в тогавашната занималня. Спомням си, че приключвах с уроците си рано рано, но по математика нещата ми се получаваха доста трудно. По-скоро по геометрия.
Но колкото и слаб математик да бях тогава, днес долу горе мога да изчислявам приходи и разходи и знам, че ако в края на месеца имаш по-големи разходи , отколкото си имал приходи, ами тогава нещата стават лоши.
И в такива лоши моменти те връхлитат едни лъскави оферти за заеми и кредити.
Само че в началото кредитите носят някакво удоволствие, но после …става като в порнофилм. Кредитополучателят е изхарчил всичко и накрая разбира, че е бил от …хм…използваната страна. И една сутрин се събужда и се чуди какво му стърчи от задницата.
А то, да ме прощавате дилдо, пардон лихва. Питате се какво е общото между порното, дилдото и кредитите. Ами нищо общо нямат, но ако ги поставите едно до друго, се получава страшна перверзия. Като в третото парче от мозайката.
Само че в началото кредитите носят някакво удоволствие, но после …става като в порнофилм. Кредитополучателят е изхарчил всичко и накрая разбира, че е бил от …хм…използваната страна. И една сутрин се събужда и се чуди какво му стърчи от задницата.
А то, да ме прощавате дилдо, пардон лихва. Питате се какво е общото между порното, дилдото и кредитите. Ами нищо общо нямат, но ако ги поставите едно до друго, се получава страшна перверзия. Като в третото парче от мозайката.
Вижте, можете да получите пари не само чрез заеми или чрез кредити. Можете и да продадете някакъв имот. Ще продадете нивичката на баба ви на първа линия до морето, ще си купите един супер луксозен автомобил, ще се пофръцкате по света и у нас, ще пощракате с пръсти и накрая…ще се запитате…абе, аз внимателно ли слушах предложението. Чак тогава можете да видите и надписа в горния край…
Да, безумните продажби на имоти понякога са опасни за живота. Е, да не преувеличаваме. Можете да си останете жив и здрав и след като сте изхарчили парите. И гол като шушка.
Надписът на лявата ръка на Хелен Бонъм Картър. Важен надпис. Хубава дума. Надписите винаги трябва да се четат внимателно, но не е лошо да търсите и допълнителна информация.
Вижте следващата частица от съботната мозайка.
Вижте следващата частица от съботната мозайка.
Видяхте ли надписа? От него става ясно, че полският поет Адам Мицкевич се е борил за свобода и славянско братство. А защо е нужно да търсите допълнителна информация ли?
Защото така ще научите, че Адам Мицкевич се е борил срещу тиранията на руския император и Русия. Борил се е за свободата на Полша, която е била покорена от императорска Русия. Значи този надпис върху паметника за борбата в името на братството между полските и руските славяни не е истина? Ами не е, но си стои на паметника. Дано поляците са ни простили.
Но думите, които мяркаме тук там по улиците и по афишите могат наистина да звучат вдъхновяващо. Зависи как ги чете човек. Например тези думи…
Е, поразходихме из улиците. Видяхме това онова. Време е да се прибираме в гаража. Например ето в този…
И това беше последното парче в съботната мозайка, но ако нещо ви е подразнило в нея…подредете своя и се радвайте на съботата.
Автор: Красимир Калудов