Живеем в къщи, които ще продължат да живеят и след нас. Влизаме в катедрали, където са се извървявали, като пред Страшния съд, дълги редици от хора и поколения, които не са между нас. Всичко ти казва, ти си отиваш-ние оставаме. Погребали сме много преди тебе, ще се погрижим и за онези, които ти си наплодил. Защо, измисли поне една основателна причина, строеното с камък трябва да е по-дълготрайно от строеното с плът.Не виждам особен смисъл и справедливост в това. Какво ли е било усещането за време и вечност на онези преди нас, в нощта на първобитното, живели в нетрайни колиби, надживявали колибите си, надживявали огнищата си, сменяли места, измервали дни и нощи, в запалени и изгасени огньове живота си...Тези са живяли вечно, ако и да са умирали на трийсет
Днес минутата за размисъл ще открием в творбата на Георги Господинов "Физика на тъгата"
