Един Шести септември, два празника и едно безумие

Днес, на Шести септември, в деня на Съединението на България, в центъра на Бургас  пред очите на всички традицията беше спазена и имаше отново два празнични ритуала…

Пред паметника на българския войник имаше две отделни чествания по един и същи повод. По един и същи празник. По стар обичай в Бургас.

Нали съм ви казвал и друг път моят математически закон. У нас всичко се дели, само лудостта се умножава.

Докато едни хора бяха застанали пред паметника на българския войник край Гарнизонния клуб и поднасяха цветя,  други демонстративно  стояха отстрани и показваха, че са съвсем друга България и други българи. 
Те бяха предвидили поднасяне на цветя в някаква си тяхна, тайна, паралелна  церемония, на която други не бяха поканени, защото вероятно не са били достойни или кой знае защо.

И едните и другите участници в двете празнични церемонии изричаха с вълнение думи за Съединението на България. Казваха как преди 133 години българите заедно направили чудото и обединили разделеното Отечество...Отправяха призиви към българите, ама го правеха на два гласа, на две смени, поотделно в две различни церемонии.

Какво ярко послание за обединение на българите, а?

Толкова големи патриоти, че мразят всички останали. Мразят се и помежду си, защото омразата трябва постоянно да се подхранва и ако свършат враговете, трябва да се измислят нови и нови.

За сетен път едни хора ни показаха, че сме стигнали до там, че дори и в  Шести септември намираме какво да ни раздели.

Да се запитаме какъв ден е всъщност този празник?

Що за въпрос!!! Шести септември е Денят на Съединението на България, в който с безпримерна смелост обединените българи взимат съдбата си в своите ръце, за да изковат заедно бъдещето си и…

Така е, но…

Шести септември е денят, в който едни хора с власт четат от листчета реч, която друг им е написал…Сричат написаното с фалшив патос, а гражданството и селячеството срещу тях си мисли за празничния обяд.

Шести септември е ден, когато българските политици, разделящи с действията си българите и ненавиждащи се едни с други, застават рамо до рамо и си честитят Съединението, срещу което всъщност работят. Или пък не си го честитят, защото не могат да се дишат.

Шести септември и шанс на някои кресливи сънародници да заявят силно ,че само те имат монополни права върху патриотизма, само те обичат България  и всички останали са маскари. 

Шести септември е датата, на която българите се разделят на две и между тях пак избухват безсмислени спорове,  между русофили и русофоби, които би трябвало преди всичко да са българи,а не да си мерят обичта и омразата към Русия.

Шести септември е денят, през който с болка разбираме, че сега нямаме нито кауза нито водач, който да ни обединят и поведат. Нямаме цел и посока…освен да имаме пари , за да си платим тока. 

Шести септември е прекрасен пример от историята ни, който се страхуваме да повторим и затова днес нямаме нов Александър Батенберг, Захари Стоянов или Чардафон Велики.

Шести септември най –накрая е  и възможност за такива мрънкалници и сумтялници като мен да измрънкат нещо.

Но ако съм ви вбесил наистина, поне можете да застанете дружно един до друг и да ми теглите една майна, а?

Не слушайте мрънкането ми, моето и на всички останали мрънкалници…просто направете опит да подадете ръка на българина до вас и да останете хванати. Каквото и да ви струва това. 

Защото …нали не сте забравили, че Съединението прави силата.

Възможно е само, ако всички българи са заедно така, както са го направили преди 133 години, а не както го направиха днес на два отделни ритуала в Бургас.

снимката на паметника е архивна

автор: Красимир Калудов