При стихийно бедствие в целия свят има само два вида хора - подхвана Анди, драсна клечка кибрит между ръцете си и запали цигара. -Да, речем, че някъде има къща, пълна със скъпи картини, скулптури и изящни старинни предмети, Ред. И стопанинът на този дом чуе, че ужасен ураган се насочва право към къщата. Единият от тези два вида хора вярва само в доброто.Ураганът ще смени посоката си, успокоява се той. Ураганът няма да отнесе всичките картини на Рембранд, моите две копия на Дега, моя Грант Уудс и моя Бентън. Нещо повече, бог няма да допусне това. И ако се случи най-лошото, те са застраховани. Това е единият вид човек. Другият приема, че ураганът ще премине с опустошителна сила през средата на къщата му. Ако бюрото за прогнози съобщи, че ураганът сменя посоката си, човекът предвижда, че ще завие, за да изравни къщата със земята. Вторият тип човек знае, че не е зле да се надяваш на най-доброто, когато си готов за най-лошото.
....Това е да се надяваш на най-доброто и да очакваш най-лошото. нищо друго"
Днес ще открием дневната минута за размисъл в новелата "Надежда за вечна пролет" или "Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк". Тази творба е част от сборника "Особени сезони" на Стивън Кинг и е смайващо прекрасна история за силата на човешкия дух, за вярата ,за верността, за непобедимия стремеж към свобода. Е, някой човек може да я определи като затворническа драма и пак ще бъде прав. Тази книга е много по-хубава от филма със заглавие "Изкуплението Шоушенк"...и това при условие ,че филмът е истински шедьовър. Прелистете страниците и. Няма да съжалявате за времето, което сте прекарали с Анди Дюфрен и неговия литературен баща Стивън Кинг.
