различно 12 авг. 2018 2018-08-12 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBaXRNIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--09985e9b41cab6a701a13078eb2771b194d81b58/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_32175.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Спасителите на централния плаж в Бургас, които просто си свършиха работата

И вчера и днес бях със семейството ми на плаж в Бургас.Облаци по небето, вятър, нажежен пясък и лудо море, разтресено от мъртвото вълнение.

Тези дни морето беше бурно като за август.  Вълните тромави, мощни и големи предлагаха рискован танц на онези, за които червеният флаг по вишките на спасителите означаваше само червен флаг и нищо повече.

Вчера гледах как спасителите отчаяно надуват своите свирки и махат с ръце, за да вразумят неразумните авантюристи, които танцуваха с вълните.

Танц с мъртвото вълнение. Две напред…една назад, една навътре и няма излизане от този танц, ако сгрешиш стъпките.

Една унгарка застана на брега и в ужас закрещя към мъжа си, към двете им деца…И без да знам унгарски, можех да разбера какво им казваше, какво им крещеше. Мъжът храбро се смееше, децата щуро се гмуркаха около него, а спасителят безсилно надуваше свирката си. Е, поне чуха съпругата и майката, но не и спасителя. Излязоха.

Днес беше същото. Вълните канеха на танц неразумните летовници, които си мислеха, че могат да танцуват с мъртвото вълнение, но не знаеха, че приемеш ли поканата, можеш да се откажеш от този танц, само ако морето реши да те пусне.

Безразсъдни смелчаци влизаха навътре в залива в ритъм две напред, една назад, една навътре и някои от тях сигурно са дочули страшното „Здравейте…приятно ми е да се запознаем, аз съм мъртвото вълнение…постойте при мен, отпуснете се, няма смисъл да се дърпате…не се вълнувайте, оставете това на мен, мъртвото вълнение.

Не разбирам тези хора защо го правят. Защо искат да танцуват с мъртвото вълнение?

Вчера и днес влязох в морето до колене, но…така ужасно теглеше навътре. Беше много по-силно от мен. Усетих, че следващата крачка ще е от онези…от които завръщането е много трудно.

Днес два три часа след обяд видяхме как по моста под Казиното панически тичат някакви момчета. Видяхме как отнякъде се появи джет. Видяхме как спасителите хукнаха към моста. След малко се появи линейка и полицейски автомобил, които се изстреляха по моста и спряха към края му.

Хората по плажа загледаха уплашено, а над главите им плющеше червеният флаг, който всъщност беше не флаг, а предупреждение.

Да, имаше изплашени хора, но повечето ясно показваха, че това не ги засяга и това не може да им се случи на тях.

На моста се суетяха някакви мъже, жени ,деца, джетовете пореха вълните край колоните му. После линейката тръгна, последвана от полицейската кола, а хората отново започнаха да се разхождат по моста.

А на нашето място на централния плаж поредните смелчаци пак приемаха поканата на вълните за нов танц. Спасителите отчаяно свиреха със своите свирки, но танцуващите с мъртвото вълнение се смееха, докато си мислеха, че тези звуци са част от музикален поздрав в тяхна чест.

Тръгнахме си. В края на плажа се разминахме със спасител. Чухме ме го да казва по телефона на някого „Изкарахме го от дъното. Оживя“

Може пък да е позвънил на свой познат. Може да го е информирал. Може пък да е дал новината на някой хищен журналист, за да може той да напише с потни ръце „Първо и само при нас…смърт, ужас, ад и …“ и прочие такива паранои и истерии.

А аз си мислех, че всичкото, което съм длъжен да напиша е това, че спасителите си свършиха работата и това ,че танцът с мъртвото вълнение е избор на безразсъдните, които се сещат за спасителите, чуват пронизителното предупреждение на свирките им и виждат тревожно плющящия от вятъра червен флаг едва накрая, когато са изтанцували всички стъпки с морето…две напред, една назад, една навътре и …са чули смразяващото „Приятно ми е да се запознаем, аз съм мъртвото вълнение, постойте до мен, отпуснете се, не се вълнувайте, оставете това на мен…не, не…няма да ви пусна…спасителите ли, ами трябваше да ги чуете по-рано…сега сме само ние…аз и вие, все по-далече от брега“

Благодарности за спасителите на бургаския плаж…те са единствените, които са в състояние да спрат танците с мъртвото вълнение.

Днес пак го направиха край бургаския мост под Казиното. Спасиха едно момче. Сигурно са го направили и на други места. Не само днес. Защото когато спасителите се включат в танца с мъртвото вълнение, те го правят, за да спасят някой човек от смъртта и да го върнат към живота.

 автор: Красимир Калудов

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...