Православната църква отбелязва днес – 6 август, празника Преображение Господне.
Това е едно от най-значимите евангелски събития – явяването на Иисус Христос пред тримата си ученици – Петър, Яков и Йоан.
Като взел със себе си тримата апостоли, Божият син се изкачил с тях на Таворската планина, близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен - лицето му било променено и светело като слънце, а дрехите му станали бели като сняг. С него имало двама мъже със сияещи одежди - това били пророците Мойсей и Илия.
Чудото се случило, за да предпази апостолите от тъгата и съмнението при вида на Христовото страдание и да укрепя вярата им в Бог.
Църквата установила отбелязването на този велик християнски празник още в първите векове на християнството, за да напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас.
В българския народен календар този голям църковен празник е свързан с притчи за доброто и злото, за щастието и нещастието, за позволеното и непозволеното в живота.
Старо народно поверие е, че в нощта срещу Преображение небето се отваряло и пред небесната врата заставал Господ. Този, който успеел само да го зърне, бил щастлив и това, което си е пожелал – се сбъдвало. Но за да видиш Бог, трябвало да си чист като утринна роса – в помислите и в делата си.
Молитва към Божията благодат отправяли всички майки, които държали децата си будни, карали ги да гледат към небето в нощта на Преображение, за да се помолят на Господ за голямо щастие, късмет и здраве.
На 6 авгусст се откъсвал първия салкъм грозде. Старите хора разказват, че когато Господ създавал гроздето, Дяволът направил къпината и я нарекъл дяволски плод. Всеки, който искал да се спаси от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и така си осигурявал покой за душата и добро телесно здраве.
Традиционно на този ден вярващите носели грозде в църквата, където отецът го опявал, прекадявал и благославял. От първия салкъм грозде давали на всички близки, за да са здрави, щастливи и да се радват на благополучие. Празникът българите отбелязвали с тържествен обяд, за който обикновено се приготвяли ястия от риба.
Коментари