В българския народен календар на 1 август бележи началото на т.нар. Макавееви дни.
По традиция те продължавали до 12 август. Всеки един от тях бил наречен на 12-те месеца в годината. Първият бил посветен на септември, а последният – на август.
По това какъв е денят – топъл или студен, слънчев или мрачен, ветровит или дъждовен, старите хора гадаели какво ще бъде времето през различните месеци на годината. От там идват и многобройните имена, с които българите наричали месец август – Богородичен месец, Харманен, Пресуширен, Плоден.
Първият ден – Егус, се празнува най-много от жените, за да не им се „ядат" пръстите, когато предат прежда.
В миналото мъжете не се залавяли за работа в първия ден от Макавеевите дни. Те вярвали, че така ще предпазят къщата от огън, а животните - от кръвожадните вълци, които бродели наоколо и отмъквали животните им.
Стопанинът на всеки дом събирал всички свои зетьове на празнична трапеза. След тържествени обяд, той удрял гърбовете на мъжете с празна торба. А зетьовете подскачали, викали силно и прибягвали до всички ъгли в стаята, като си пожелавали да са здрави и силни, да се плодят животните и да има голям берекет през годината.
Който работи тоя ден, народното вярване предрича, че огън ще изгори къщата му или вълк ще изяде негов добитък. Макавеите са свързани с фолклорната метеорология.
Коментари
