"Наказанието, което богините дали на овчаря, било да си знае съдбата. Да знае какво ще преживее в бъдещето, какво ще се случи на следващия ден. Няма по-ужасно наказание на този свят. Човекът по природа е слаб, раним, смъртен, предразположен към всякакви болести, злополуки и болки, но живее, залъгвайки се и забравя тези неща. Ето това е ключовата дума, същността на живота, голямата тайна - забрава. Ако я нямаше способността да забравяме, и живот нямаше да има. Човек не би могъл да продължи да живее, ако не забравя"
Днес минутата за размисъл ще открием из страниците на романа "Историята на моя брат" на турския писател Зюлфю Ливанели
