Прав беше Жан Пол Сартр, това не е живот, а издържане. Едно непрекъснато издържане. Издържай на робство, издържай на свобода...издържай на себе си...издържай на другите. Някъде могат и да живеят, да се наслаждават на този живот, да вършат нещо. Ние издържаме. Какво ли не сме издържали...само като си помисля. И какво още ще издържим...Нормален човек не може да си представи"
Днес минутата за размисъл ще намерим из страниците на пиесата "Празни стаи" на Станислав Стратиев. Ако този откъс ви дава някакъв отговор за волското търпение и овчедушието на българина, значи е имало смисъл от минутата, а ако ви е подразнил, значи вашият праг на търпимост е нисък и за вас има надежда, че не искате повече да търпите или издържате някои неща и някои хора.
