В народния календар на 29 юни се празнува Петровден.
И въпреки че днес температурите у нас не са съвсем летни, нашите прадеди са свързвали празника с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-скъпа на Господ.
Затова в някои краища празникът започвал още от рано сутринта. Всички стопаните отивали на нивите, градините, бостаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали магически слова за плодородие и берекет.
С Петровден завършвал и петровденския пост. По традиция отговявали с варено пиле и празнични погачки. Жените не работели. Ходели на празнична литургия в църквата. Носели ябълки и обредните питки - кулаци, които свещеникът освещавал преди да бъдат раздадени на роднини и съседи.
Вярвало се, че така близките им на другия свят няма да останат никога гладни. На много места в страната се правели общоселски курбани в памет на светеца. Най-често те били съпътствани с тържествен молебен за здраве и благополучие.
Петровден се празнува и от всички роми в България. Стара традиция било да се прави курбан за здраве. Всяко семейство колело обредно животно, най-често кокошка. Жените приготвяли обредна храна, нареждали празнична трапеза и се веселели чак до зори.
Да направиш курбан на Петровден за ромите било като да дадеш обет пред Бога. Те давали оброк при различни житейски ситуация – при болест или щастливо оздравяване, при избягване на някаква неприятност или необикновено знамение, при лош сън или уроки.
Именници днес са всички, с името Петър и неговите производни, както и Камен, Каменка, Каменчо, Кашо, Качо и др.
Снимка: gotvach.bg
Коментари
Снимка: gotvach.bg
