[caption id="attachment_2678" align="alignleft" width="300" caption="Обстановката в "Луксор" е впечатляващо стилна и дори якето върху стола не я загрозява"]
[/caption]
Представяме ви поредното разследване на тайнствения кулинарен детектив, който отказва да разкрие своята самоличност и нахлува под прикритие в най-различни бургаски ресторанти. Колегата на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро няма претенции да е добър гастроном, но е ценител на доброто хапване и постоянно експериментира, т.е в някои от своите проучвания е в състояние да смеси дори макарони със сирене и захар. Въпреки тези негови странности “Бургаски репортер” се съгласи да му даде възможност да сподели с вас изводите си от видяното, опитаното, изяденото, изпитото и надушеното в различните кулинарни оазиси.
Време: събота вечер
Обект на проучване: ресторант „Луксор” Бургас
21.02 часа – отварям вратата на ресторант „Луксор”, който има репутацията на италиански. Три сервитьорки бамбини и двама готвачи се мярват в различни зони на заведението. Пристъпям с моята дама, брюнетка в сива рокля и стилни бижута.
Оглеждаме се и двамата. Има достатъчно свободни маси.
До нас се доближава хубава бамбина от сервитьорския състав и на безумния ми въпрос дали има свободни места, кимва и с усмивка ни посочва различни възможности, където да паркираме организмите си за вечеря.
Това е лошото на многото възможности. Не знаеш коя да избереш. След кратко лутане двамата се установяваме на маса за четирима.
Интериорът е стилен. Бели стени, бели маси, бели столове с деликатни лилави мотиви по колони, столове, бели покривки, цветя и прочие лилавости. Белите кърпи за защита на зоната на нагръдника на господата или на скута при дамите или просто за избърсване на уста, очи, уши и други нацапани повърхности, са сгънати на руло и са обхванати в лилави пръстени. Всичко това е полегнало върху основните чинии пред нас.
[caption id="attachment_2677" align="alignleft" width="300" caption="Пиците в "Луксор" се приготвят на място"]
[/caption]
Мебелировката е много артистична, а близостта до италианските традиции се осигурява и от огромната пещ за пици, която е в дъното на ресторанта. Край огнедишащото творение кръжат двама готвачи.Повече от ясно е, че тук няма вариант да ви поднесат пица от замръзнал полуфабрикат, а всичко се прави в заведението.
Музиката е приглушена и в ресторанта няма нито един пушач. Нещо повече, специална табела призовава при съзиране на човек с димяща цигара да се звъни веднага на посочен телефонен номер. Предполагам, че никой още не се е осмелил да види какво ще се случи, ако задими в ресторанта. Вероятно ще го накарат да измете квартала.
21.03 часа – нова бамбина доближава масата ни и носи менюта. Поздравява ни с „добре дошли”, оставя листа с ястията и напитките и плавно се отдалечава. Аз гледам неангажиращо някакво сухо цвете и с мъка споделям импулса да сканирам от глава до пети сервитьорката. Вместо това започвам да сричам менюто.
21.09 часа – Обслужващата ни бамбина се доближава , за да ни вземе поръчката. Дамата ми поръчва пилешко филе на плоча с билки, аз се колебая дълго дали да не се посветя на експеримента да похапна конско месо, но смелостта се изпарява и вместо това се спирам на ризото с крехко заешко месо, към което добявям и салата „мия нона” с белени домати, сирене, зехтин, риган и ...още някакви подправки. Разбира се, в чест на заведението взимаме малка бутилка бяло италианско вино „Санта Барбара”
21.11 часа – Носят ни виното. Бамбината, която всеки мъж би искал да сканира от глава до пети, стига да не е с хубава брюнетка до себе си, отваря бутилката с плавни движения на тирбушона. Поглежда ме и ме пита дали ще дегустирам. Поласкан съм от това, че ме третира като сомелиер, но бързо се сещам за работническо –селския си произход и направо я призовавам „Наливайте”. Дано богът на виното ми е простил това светотатство. Бамбината сервитьорка отлива вино точно до онази линия на чашата, където тя е най-широка. Казваме си „наздраве” с моето момиче и се поздравявам за избора си...на момиче и на вино.
21.14 часа – Салатата идва. Подредена е стилно, дори за моя вкус е направо изискано. Личи си, че не е предвидена за преяждане, защото представлява артистично разположени шест резета домати и две тънки и анемични филийки сирене, всичко това поръсено с нещо като чубрица.
Едва се удържам да не възкликна невъзпитано „Ама, това ли било?”
Тук се получава лек момент на напрежение. Сервитьорката посяга към основната чиния с видимо намерение да я отнесе, аз пък протягам ръце към същата чиния, за да я задържа на масата, защото според каноните на моята детективска школа ястията се поставят върху основната чиния и се сменят само те. Както и да е. Момичето е по-пъргаво от мен и успява да грабне моята чиния и да ми остави тази със салатата.
Забождам вилицата, отхапвам домата и потрепервам. Салатата е полустудена, полуледена, полумразовита. Явно белените домати кротко са подремвали в хладилник, докато са чакали да ги поръчат. Зъбите ми затракват от студа, а изражението ми се доближава максимално до онова на крава, която е имала неблагоразумието да захапе премръзнало захарно цвекло.
Изведнъж ме прорязва болка. Нещо като клечка се забива във венеца ми. Дискретно бъркам с две ръце в устата си и изваждам стрък чубрица, риган или каквото и да е там на билкова основа. Абсолютен малшанс. Все пак изяждам салатата. „Мия Нона” няма да стане моя любимка.
21.22 часа – Носят ни ястията. Филето е разположено ветрилообразно на тънки филийки, от него струи приятен аромат и е гарнирано с някакъв сос. Визуализацията на билковите му съставки са две стебла зелен лук.
Моето ризото естествено съдържа ориз, резенчета моркови, ситно нарязано заешко месо и вероятно пармезан или недай си боже кашкавал.
Иде ми да стана и да стисна ръката на сервитьорката или дори направо да я прегърна като брат, защото ме е впечатлило това, че носят храната едновременно, т.е няма да се случи традицонното разминаване, демек докато аз вече съм се нахранил, моята дама още да чака своята поръчка или обратното. Нито стискам ръка, нито дарявам братско гушкане, защото брюнетката до мен разполага освен с вилица и с добре поддържан нож.
21.26 часа - И нека вечерята започне сега.
Дамата ми разоочаровано цупи устни. Месото според нея е по-близо до суровото отколкото до добре изпеченото състояние на нещата. Протягам невъзпитано вилица към нейното блюдо и с изследователска цел взимам за проби късче пилешко филе на плоча с билки. Ами, наистина би могло да е по-изпечено, но става, ако сте фенове на точно такъв стил на приготвяне.
Моето ризото е добре приготвено. Оризът е сварен както трябва, морковите не хрупат, но не са и преварени, заешкото е много, ама много крехко и след първата хапка, следва втора ,трета и танцът на хапките става все по-бърз и динамичен и чак челото ми се запотява и изведнъж „Храс”...
Малка, остра и много твърда кост се забива между зъбите ми. Мдааа...поне не е някоя заешка подбедрица.
Важно е да се знае, че приготвянето на заешко месо изисква изключително прецизно и внимателно почистване на месото, защото скелетът на този бозайник има лошия навик да ръси свои части сред месето. Предполагам, че главният готвач се е загледал в някоя сервитьорка и затова е пропуснал тази костица. Простено да му е.
Вече много по-внимателно поднасям хапките към устата си, но вниманието се обезмисля напълно, когато нова костица ми провежда импровизирана заешка акупунктура върху венеца.
В следващите двайсетина минути подскачам общо шест пъти от убождания. Това ризото се оказва истински рекордьор с наличието на костици от заек. Подреждам трофеите си на ръба на чинията. Цели шест парчета.
Чудя се, защо в менюто не пише „Ризото със заешки кости” , а вместо това ме подлъгват с миролюбивия надпис „Ризото със заешко месо”. Опрощението ми за главния готвач вече е проблемно. Като се абстрахирате от това, иначе е вкусно.
21.45 часа – Тук сервитьорките са избирани с конкурс като за модели. Изводът е направен не от мен, а от дамата ми. Аз дипломатично кимам с глава, като се старая да не демонстрирам прекалено голям ентусиазъм заради откритието. Вярно е. Обслужващите бамбини са наистина красиви, но още по-голямо впечатление правят униформите им. Бяло и лилаво и доколкото можете да ми се доверите, кройката и изработката на облеклото също са впечатляващи.
Интересно е това, че момичетата са обути в нещо като цвички, което прави походката им още по лека.Хм, сещам се, че преди много години в детективската академия ходех в часовете по физическо възпитание с плетени терлици заради липсата по магазините на цвички или тапки с моята номерация. Беше кошмарно.
Междувременно една млада жена и мъжът с нея излизат извън ресторанта и палят цигари. Можело значи. Пушат си навън, приятно им е, а на нас непушачите също. След тази проява на толерантност чак ми става неудобно, че не излязох и аз навън, за да си почистя зъбите от заешките кости.
21.55 часа – моля за менюто, защото съм стигнал до любимата ми част. Избирането на десерт в италиански ресторант е нещо страхотно. Презрително отминавам опцията тирамису и след кратка приятелска беседа със сервитьорката, избирам „Чоколато будино”, т.е нещо като суфле, но не съвсем.
22.00 часа – носят ми десерта. Нагорещена топка с шоколадова основа и покритие, гарнирата с топка сладолед и шоколадов сос.. Много е вкусно. Толкова вкусно, че затварям очи и не виждам как една капка от соса пльосва върху бялата покривка. Ужас. Кафявото петно никак не пасва на белите и лилавите мотиви. Направо ми иде да извикам сервитьорката и да си призная „Пардон, изцапах ви бохчата”, но вместо това прикривам стореното със салфетка. Десертът е вълшебен.
22.10 часа – готов съм да платя и го правя. Сметката възлиза на 33.80 лв. Ставаме, обличаме се, нашата обслужваща бамбина идва и ни пожелава „Хубава вечер”. Хм, това момиче явно има пророчески способности и някакси е разбрало какво смятаме да правим с моята дама около полунощ.Почти се изчервявам от мисълта, че девойката е разбрала че у дома в спалнята ми предстои да сгъвам кърпи и мъжки чорапи.Излизаме си. Адио.
Кулинарно досие на ресторант „Луксор”
Локация – булевард „Булаир” Бургас
Плюсове:
- Стилна обстановка
- Максимална близост до италианските традиции
- Добро обслужване
- Приветлив и добре обучен персонал
- Богат избор на ястия
- Впечатляващ винен лист
- Заведението е изцяло за непушачи и можете да доведете децата си
- Добра вентилация
- Наличие на безжичен интернет
Минуси:
- Поздрави за готвача, но ледената салата е минус
- Поздравления за готвача, но заешките кости в ризотото са стресиращи
Заключение:
Ресторант „Луксор” е приятно място, с добро обслужване и добра кухня. Предлага достатъчно добри условия за обяд или вечеря с приятели или с бизнес партньори.
Един съвет. Не поръчвайте ризото със заешко месо.
Коментари
[/caption]
Представяме ви поредното разследване на тайнствения кулинарен детектив, който отказва да разкрие своята самоличност и нахлува под прикритие в най-различни бургаски ресторанти. Колегата на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро няма претенции да е добър гастроном, но е ценител на доброто хапване и постоянно експериментира, т.е в някои от своите проучвания е в състояние да смеси дори макарони със сирене и захар. Въпреки тези негови странности “Бургаски репортер” се съгласи да му даде възможност да сподели с вас изводите си от видяното, опитаното, изяденото, изпитото и надушеното в различните кулинарни оазиси.
Време: събота вечер
Обект на проучване: ресторант „Луксор” Бургас
21.02 часа – отварям вратата на ресторант „Луксор”, който има репутацията на италиански. Три сервитьорки бамбини и двама готвачи се мярват в различни зони на заведението. Пристъпям с моята дама, брюнетка в сива рокля и стилни бижута.
Оглеждаме се и двамата. Има достатъчно свободни маси.
До нас се доближава хубава бамбина от сервитьорския състав и на безумния ми въпрос дали има свободни места, кимва и с усмивка ни посочва различни възможности, където да паркираме организмите си за вечеря.
Това е лошото на многото възможности. Не знаеш коя да избереш. След кратко лутане двамата се установяваме на маса за четирима.
Интериорът е стилен. Бели стени, бели маси, бели столове с деликатни лилави мотиви по колони, столове, бели покривки, цветя и прочие лилавости. Белите кърпи за защита на зоната на нагръдника на господата или на скута при дамите или просто за избърсване на уста, очи, уши и други нацапани повърхности, са сгънати на руло и са обхванати в лилави пръстени. Всичко това е полегнало върху основните чинии пред нас.
[caption id="attachment_2677" align="alignleft" width="300" caption="Пиците в "Луксор" се приготвят на място"]
[/caption]
Мебелировката е много артистична, а близостта до италианските традиции се осигурява и от огромната пещ за пици, която е в дъното на ресторанта. Край огнедишащото творение кръжат двама готвачи.Повече от ясно е, че тук няма вариант да ви поднесат пица от замръзнал полуфабрикат, а всичко се прави в заведението.
Музиката е приглушена и в ресторанта няма нито един пушач. Нещо повече, специална табела призовава при съзиране на човек с димяща цигара да се звъни веднага на посочен телефонен номер. Предполагам, че никой още не се е осмелил да види какво ще се случи, ако задими в ресторанта. Вероятно ще го накарат да измете квартала.
21.03 часа – нова бамбина доближава масата ни и носи менюта. Поздравява ни с „добре дошли”, оставя листа с ястията и напитките и плавно се отдалечава. Аз гледам неангажиращо някакво сухо цвете и с мъка споделям импулса да сканирам от глава до пети сервитьорката. Вместо това започвам да сричам менюто.
21.09 часа – Обслужващата ни бамбина се доближава , за да ни вземе поръчката. Дамата ми поръчва пилешко филе на плоча с билки, аз се колебая дълго дали да не се посветя на експеримента да похапна конско месо, но смелостта се изпарява и вместо това се спирам на ризото с крехко заешко месо, към което добявям и салата „мия нона” с белени домати, сирене, зехтин, риган и ...още някакви подправки. Разбира се, в чест на заведението взимаме малка бутилка бяло италианско вино „Санта Барбара”
21.11 часа – Носят ни виното. Бамбината, която всеки мъж би искал да сканира от глава до пети, стига да не е с хубава брюнетка до себе си, отваря бутилката с плавни движения на тирбушона. Поглежда ме и ме пита дали ще дегустирам. Поласкан съм от това, че ме третира като сомелиер, но бързо се сещам за работническо –селския си произход и направо я призовавам „Наливайте”. Дано богът на виното ми е простил това светотатство. Бамбината сервитьорка отлива вино точно до онази линия на чашата, където тя е най-широка. Казваме си „наздраве” с моето момиче и се поздравявам за избора си...на момиче и на вино.
21.14 часа – Салатата идва. Подредена е стилно, дори за моя вкус е направо изискано. Личи си, че не е предвидена за преяждане, защото представлява артистично разположени шест резета домати и две тънки и анемични филийки сирене, всичко това поръсено с нещо като чубрица.
Едва се удържам да не възкликна невъзпитано „Ама, това ли било?”
Тук се получава лек момент на напрежение. Сервитьорката посяга към основната чиния с видимо намерение да я отнесе, аз пък протягам ръце към същата чиния, за да я задържа на масата, защото според каноните на моята детективска школа ястията се поставят върху основната чиния и се сменят само те. Както и да е. Момичето е по-пъргаво от мен и успява да грабне моята чиния и да ми остави тази със салатата.
Забождам вилицата, отхапвам домата и потрепервам. Салатата е полустудена, полуледена, полумразовита. Явно белените домати кротко са подремвали в хладилник, докато са чакали да ги поръчат. Зъбите ми затракват от студа, а изражението ми се доближава максимално до онова на крава, която е имала неблагоразумието да захапе премръзнало захарно цвекло.
Изведнъж ме прорязва болка. Нещо като клечка се забива във венеца ми. Дискретно бъркам с две ръце в устата си и изваждам стрък чубрица, риган или каквото и да е там на билкова основа. Абсолютен малшанс. Все пак изяждам салатата. „Мия Нона” няма да стане моя любимка.
21.22 часа – Носят ни ястията. Филето е разположено ветрилообразно на тънки филийки, от него струи приятен аромат и е гарнирано с някакъв сос. Визуализацията на билковите му съставки са две стебла зелен лук.
Моето ризото естествено съдържа ориз, резенчета моркови, ситно нарязано заешко месо и вероятно пармезан или недай си боже кашкавал.
Иде ми да стана и да стисна ръката на сервитьорката или дори направо да я прегърна като брат, защото ме е впечатлило това, че носят храната едновременно, т.е няма да се случи традицонното разминаване, демек докато аз вече съм се нахранил, моята дама още да чака своята поръчка или обратното. Нито стискам ръка, нито дарявам братско гушкане, защото брюнетката до мен разполага освен с вилица и с добре поддържан нож.
21.26 часа - И нека вечерята започне сега.
Дамата ми разоочаровано цупи устни. Месото според нея е по-близо до суровото отколкото до добре изпеченото състояние на нещата. Протягам невъзпитано вилица към нейното блюдо и с изследователска цел взимам за проби късче пилешко филе на плоча с билки. Ами, наистина би могло да е по-изпечено, но става, ако сте фенове на точно такъв стил на приготвяне.
Моето ризото е добре приготвено. Оризът е сварен както трябва, морковите не хрупат, но не са и преварени, заешкото е много, ама много крехко и след първата хапка, следва втора ,трета и танцът на хапките става все по-бърз и динамичен и чак челото ми се запотява и изведнъж „Храс”...
Малка, остра и много твърда кост се забива между зъбите ми. Мдааа...поне не е някоя заешка подбедрица.
Важно е да се знае, че приготвянето на заешко месо изисква изключително прецизно и внимателно почистване на месото, защото скелетът на този бозайник има лошия навик да ръси свои части сред месето. Предполагам, че главният готвач се е загледал в някоя сервитьорка и затова е пропуснал тази костица. Простено да му е.
Вече много по-внимателно поднасям хапките към устата си, но вниманието се обезмисля напълно, когато нова костица ми провежда импровизирана заешка акупунктура върху венеца.
В следващите двайсетина минути подскачам общо шест пъти от убождания. Това ризото се оказва истински рекордьор с наличието на костици от заек. Подреждам трофеите си на ръба на чинията. Цели шест парчета.
Чудя се, защо в менюто не пише „Ризото със заешки кости” , а вместо това ме подлъгват с миролюбивия надпис „Ризото със заешко месо”. Опрощението ми за главния готвач вече е проблемно. Като се абстрахирате от това, иначе е вкусно.
21.45 часа – Тук сервитьорките са избирани с конкурс като за модели. Изводът е направен не от мен, а от дамата ми. Аз дипломатично кимам с глава, като се старая да не демонстрирам прекалено голям ентусиазъм заради откритието. Вярно е. Обслужващите бамбини са наистина красиви, но още по-голямо впечатление правят униформите им. Бяло и лилаво и доколкото можете да ми се доверите, кройката и изработката на облеклото също са впечатляващи.
Интересно е това, че момичетата са обути в нещо като цвички, което прави походката им още по лека.Хм, сещам се, че преди много години в детективската академия ходех в часовете по физическо възпитание с плетени терлици заради липсата по магазините на цвички или тапки с моята номерация. Беше кошмарно.
Междувременно една млада жена и мъжът с нея излизат извън ресторанта и палят цигари. Можело значи. Пушат си навън, приятно им е, а на нас непушачите също. След тази проява на толерантност чак ми става неудобно, че не излязох и аз навън, за да си почистя зъбите от заешките кости.
21.55 часа – моля за менюто, защото съм стигнал до любимата ми част. Избирането на десерт в италиански ресторант е нещо страхотно. Презрително отминавам опцията тирамису и след кратка приятелска беседа със сервитьорката, избирам „Чоколато будино”, т.е нещо като суфле, но не съвсем.
22.00 часа – носят ми десерта. Нагорещена топка с шоколадова основа и покритие, гарнирата с топка сладолед и шоколадов сос.. Много е вкусно. Толкова вкусно, че затварям очи и не виждам как една капка от соса пльосва върху бялата покривка. Ужас. Кафявото петно никак не пасва на белите и лилавите мотиви. Направо ми иде да извикам сервитьорката и да си призная „Пардон, изцапах ви бохчата”, но вместо това прикривам стореното със салфетка. Десертът е вълшебен.
22.10 часа – готов съм да платя и го правя. Сметката възлиза на 33.80 лв. Ставаме, обличаме се, нашата обслужваща бамбина идва и ни пожелава „Хубава вечер”. Хм, това момиче явно има пророчески способности и някакси е разбрало какво смятаме да правим с моята дама около полунощ.Почти се изчервявам от мисълта, че девойката е разбрала че у дома в спалнята ми предстои да сгъвам кърпи и мъжки чорапи.Излизаме си. Адио.
Кулинарно досие на ресторант „Луксор”
Локация – булевард „Булаир” Бургас
Плюсове:
- Стилна обстановка
- Максимална близост до италианските традиции
- Добро обслужване
- Приветлив и добре обучен персонал
- Богат избор на ястия
- Впечатляващ винен лист
- Заведението е изцяло за непушачи и можете да доведете децата си
- Добра вентилация
- Наличие на безжичен интернет
Минуси:
- Поздрави за готвача, но ледената салата е минус
- Поздравления за готвача, но заешките кости в ризотото са стресиращи
Заключение:
Ресторант „Луксор” е приятно място, с добро обслужване и добра кухня. Предлага достатъчно добри условия за обяд или вечеря с приятели или с бизнес партньори.
Един съвет. Не поръчвайте ризото със заешко месо.
Коментари