[/caption]
Стоян Узунов е студент втори курс в БСУ по специалността "Информатика и компютърни науки". Младежът покорява постоянно нови и нови върхове в своята сфера и няма време за нищо, защото е обсебен от информатиката.
Анна Манукян разговаря със своя връстник за непознатия свят на технологиите и за удоволствието от това да създаваш нещо с ума си.
Как се роди любовта ти към информатиката?
Роди се, след като бях приет да уча информатика и компютърни науки в БСУ. Още от ранна детска възраст родителите ми настояваха да уча интензивно математика. Тогава реакцията на младия Стоян не можеше да се определи точно като „любов“. Дори имаше обратен ефект. Нямаше нищо по- интересно от това да се изнижа от СИП по математика.
Естествено годините минаха, стана време за кандидатстване в гимназия. Аз имах желание да уча руски и немски език в пловдивска езикова гимназия. Уви, родителското тяло имаше други пъклени планове за мен. В последствие се озовах в математическата гимназия и продължих да се мъча с числата. Като допълнителен бонус бяха часовете по информатика и информационни технологии. Определено в началото нещата ми изглеждаха доста извънземни. Но с времето материалът се изясни. Но никога не съм си представял, че ще се занимавам с информатика. Моето желание за следване беше медицина. Дори известно време се подготвях за медицинския университет в Пловдив. Навреме осъзнах, че единственото, от което разбирах, беше математика. И приоритетите ми се промениха.
Роден си в Пловдив. Защо избра да учиш в Бургас?
За мен нещата в Бургаския свободен университет доста се различават от държавните университети. От приятели съм чувал, че в държавните вузове доста често се срещат несериозни преподаватели , масово, безпричинно късане на изпити, даване на непосилно трудни задачи на студентите. Много се радвам, че това липсва в БСУ или поне аз не съм се сблъсквал с проблеми от това естество. Също така ми допада това, че сме малка група и има възможност да се обърне внимание на всички. Но това което най -харесам, е възможността за извънаудиторна дейност.
Откъде черпиш мотивация?
Определено всичко започна през втория семестър на първи курс , когато участвах на студентското научно творчесво. Супер несериозно се отнесох тогава и въпреки това пожънах успех. След националния кръг „Лукойл” се свързаха с мен и събраха група студенти за обучение и стаж. Малко след това професор Капралов успя да ме мотивира да участвам в републиканската олимпиада по състезателно програмиране. Беше адски итересно. Командироваха ни до Шумен и всичко беше много готино. След олимпиадата се роди една идея, която се реализира в момента.
Но ако трябва да съм искрен, това, от което най-много черпя мотивация, са големите конференции за майкрософтски технологии. И пак всичко това се реализира благодарение на университета. Миналата година станах Microsoft Student Partner и за една година бях на „DevReach“ и на „Дни на майкрософт 2012“. На тези семинари успях да науча много неща за актуалните и бъдещи технологии.
Какво ти костваха успехите, които си постигнал?
Най- вече сън. Понякога има доста тежки месеци, в които съм доста зает, и не ми достига сънят. Също така от време на време ставам асоциален. Случва се така, че нямам време дори изпия кафе с приятели.
Знам, че в момента подготвяте национална олимпиада по информатика. Разкажи ни малко повече за нея.
Така е. Републиканското по състезателно програмиране ще се проведе тази година в Бургаския свободен университет. Аз лично го очаквам с нетърпение. Сформирал съм си отбор само от звезди.
Надявам се да има доста интересни спонсори на състезанието. Абсолютно възможно е някоя фирма да си хареса някой студент и да го покани за работа или стаж.
Както споменах вече на миналото републиканско се роди една добра идея и тя е „ Клуб по състезателно програмиране” . Октомври месец я реализирахме със съдействието на университета. Събираме се всяка сряда от 16:00 до 18:00 и „тренираме“ за олимпиадата.
И за финал. За какво мечтаеш?
Искам след завършването на бакалавърската ми степен да бъда добър специалист, реализирал се в професията. И да живея спокойно. Прекалено много стрес ми се е натрупал през тези 2 студентски години, като не си правя илюзии, че в бъдеще ядовете ще са по-малко. Затова мечтая за спокоен живот.
автор: Анна Манукян
Коментари
07 апр. 2012
2012-04-07
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Когато един мъж обича една...информатика
[caption id="attachment_2642" align="alignleft" width="300" caption="Стоян Узунов / с дългата коса/ в екип със свои колеги програмисти"]
[/caption]
Стоян Узунов е студент втори курс в БСУ по специалността "Информатика и компютърни науки". Младежът покорява постоянно нови и нови върхове в своята сфера и няма време за нищо, защото е обсебен от информатиката.
Анна Манукян разговаря със своя връстник за непознатия свят на технологиите и за удоволствието от това да създаваш нещо с ума си.
Как се роди любовта ти към информатиката?
Роди се, след като бях приет да уча информатика и компютърни науки в БСУ. Още от ранна детска възраст родителите ми настояваха да уча интензивно математика. Тогава реакцията на младия Стоян не можеше да се определи точно като „любов“. Дори имаше обратен ефект. Нямаше нищо по- интересно от това да се изнижа от СИП по математика.
Естествено годините минаха, стана време за кандидатстване в гимназия. Аз имах желание да уча руски и немски език в пловдивска езикова гимназия. Уви, родителското тяло имаше други пъклени планове за мен. В последствие се озовах в математическата гимназия и продължих да се мъча с числата. Като допълнителен бонус бяха часовете по информатика и информационни технологии. Определено в началото нещата ми изглеждаха доста извънземни. Но с времето материалът се изясни. Но никога не съм си представял, че ще се занимавам с информатика. Моето желание за следване беше медицина. Дори известно време се подготвях за медицинския университет в Пловдив. Навреме осъзнах, че единственото, от което разбирах, беше математика. И приоритетите ми се промениха.
Роден си в Пловдив. Защо избра да учиш в Бургас?
За мен нещата в Бургаския свободен университет доста се различават от държавните университети. От приятели съм чувал, че в държавните вузове доста често се срещат несериозни преподаватели , масово, безпричинно късане на изпити, даване на непосилно трудни задачи на студентите. Много се радвам, че това липсва в БСУ или поне аз не съм се сблъсквал с проблеми от това естество. Също така ми допада това, че сме малка група и има възможност да се обърне внимание на всички. Но това което най -харесам, е възможността за извънаудиторна дейност.
Откъде черпиш мотивация?
Определено всичко започна през втория семестър на първи курс , когато участвах на студентското научно творчесво. Супер несериозно се отнесох тогава и въпреки това пожънах успех. След националния кръг „Лукойл” се свързаха с мен и събраха група студенти за обучение и стаж. Малко след това професор Капралов успя да ме мотивира да участвам в републиканската олимпиада по състезателно програмиране. Беше адски итересно. Командироваха ни до Шумен и всичко беше много готино. След олимпиадата се роди една идея, която се реализира в момента.
Но ако трябва да съм искрен, това, от което най-много черпя мотивация, са големите конференции за майкрософтски технологии. И пак всичко това се реализира благодарение на университета. Миналата година станах Microsoft Student Partner и за една година бях на „DevReach“ и на „Дни на майкрософт 2012“. На тези семинари успях да науча много неща за актуалните и бъдещи технологии.
Какво ти костваха успехите, които си постигнал?
Най- вече сън. Понякога има доста тежки месеци, в които съм доста зает, и не ми достига сънят. Също така от време на време ставам асоциален. Случва се така, че нямам време дори изпия кафе с приятели.
Знам, че в момента подготвяте национална олимпиада по информатика. Разкажи ни малко повече за нея.
Така е. Републиканското по състезателно програмиране ще се проведе тази година в Бургаския свободен университет. Аз лично го очаквам с нетърпение. Сформирал съм си отбор само от звезди.
Надявам се да има доста интересни спонсори на състезанието. Абсолютно възможно е някоя фирма да си хареса някой студент и да го покани за работа или стаж.
Както споменах вече на миналото републиканско се роди една добра идея и тя е „ Клуб по състезателно програмиране” . Октомври месец я реализирахме със съдействието на университета. Събираме се всяка сряда от 16:00 до 18:00 и „тренираме“ за олимпиадата.
И за финал. За какво мечтаеш?
Искам след завършването на бакалавърската ми степен да бъда добър специалист, реализирал се в професията. И да живея спокойно. Прекалено много стрес ми се е натрупал през тези 2 студентски години, като не си правя илюзии, че в бъдеще ядовете ще са по-малко. Затова мечтая за спокоен живот.
автор: Анна Манукян
Коментари
[/caption]
Стоян Узунов е студент втори курс в БСУ по специалността "Информатика и компютърни науки". Младежът покорява постоянно нови и нови върхове в своята сфера и няма време за нищо, защото е обсебен от информатиката.
Анна Манукян разговаря със своя връстник за непознатия свят на технологиите и за удоволствието от това да създаваш нещо с ума си.
Как се роди любовта ти към информатиката?
Роди се, след като бях приет да уча информатика и компютърни науки в БСУ. Още от ранна детска възраст родителите ми настояваха да уча интензивно математика. Тогава реакцията на младия Стоян не можеше да се определи точно като „любов“. Дори имаше обратен ефект. Нямаше нищо по- интересно от това да се изнижа от СИП по математика.
Естествено годините минаха, стана време за кандидатстване в гимназия. Аз имах желание да уча руски и немски език в пловдивска езикова гимназия. Уви, родителското тяло имаше други пъклени планове за мен. В последствие се озовах в математическата гимназия и продължих да се мъча с числата. Като допълнителен бонус бяха часовете по информатика и информационни технологии. Определено в началото нещата ми изглеждаха доста извънземни. Но с времето материалът се изясни. Но никога не съм си представял, че ще се занимавам с информатика. Моето желание за следване беше медицина. Дори известно време се подготвях за медицинския университет в Пловдив. Навреме осъзнах, че единственото, от което разбирах, беше математика. И приоритетите ми се промениха.
Роден си в Пловдив. Защо избра да учиш в Бургас?
За мен нещата в Бургаския свободен университет доста се различават от държавните университети. От приятели съм чувал, че в държавните вузове доста често се срещат несериозни преподаватели , масово, безпричинно късане на изпити, даване на непосилно трудни задачи на студентите. Много се радвам, че това липсва в БСУ или поне аз не съм се сблъсквал с проблеми от това естество. Също така ми допада това, че сме малка група и има възможност да се обърне внимание на всички. Но това което най -харесам, е възможността за извънаудиторна дейност.
Откъде черпиш мотивация?
Определено всичко започна през втория семестър на първи курс , когато участвах на студентското научно творчесво. Супер несериозно се отнесох тогава и въпреки това пожънах успех. След националния кръг „Лукойл” се свързаха с мен и събраха група студенти за обучение и стаж. Малко след това професор Капралов успя да ме мотивира да участвам в републиканската олимпиада по състезателно програмиране. Беше адски итересно. Командироваха ни до Шумен и всичко беше много готино. След олимпиадата се роди една идея, която се реализира в момента.
Но ако трябва да съм искрен, това, от което най-много черпя мотивация, са големите конференции за майкрософтски технологии. И пак всичко това се реализира благодарение на университета. Миналата година станах Microsoft Student Partner и за една година бях на „DevReach“ и на „Дни на майкрософт 2012“. На тези семинари успях да науча много неща за актуалните и бъдещи технологии.
Какво ти костваха успехите, които си постигнал?
Най- вече сън. Понякога има доста тежки месеци, в които съм доста зает, и не ми достига сънят. Също така от време на време ставам асоциален. Случва се така, че нямам време дори изпия кафе с приятели.
Знам, че в момента подготвяте национална олимпиада по информатика. Разкажи ни малко повече за нея.
Така е. Републиканското по състезателно програмиране ще се проведе тази година в Бургаския свободен университет. Аз лично го очаквам с нетърпение. Сформирал съм си отбор само от звезди.
Надявам се да има доста интересни спонсори на състезанието. Абсолютно възможно е някоя фирма да си хареса някой студент и да го покани за работа или стаж.
Както споменах вече на миналото републиканско се роди една добра идея и тя е „ Клуб по състезателно програмиране” . Октомври месец я реализирахме със съдействието на университета. Събираме се всяка сряда от 16:00 до 18:00 и „тренираме“ за олимпиадата.
И за финал. За какво мечтаеш?
Искам след завършването на бакалавърската ми степен да бъда добър специалист, реализирал се в професията. И да живея спокойно. Прекалено много стрес ми се е натрупал през тези 2 студентски години, като не си правя илюзии, че в бъдеще ядовете ще са по-малко. Затова мечтая за спокоен живот.
автор: Анна Манукян
Коментари