Днес празнуваме Конски Великден. Тодоровден е!

Православният свят отбелязва днес Тодоровден. Това е подвижен празник, който се пада винаги в съботата след Сирни Заговезни. 

Почитането на християнския светия у нас е засвидетелствано още през ранното Средновековие. В иконографията Св. Тодор е представен като ездач на бял кон и змееборец. 

Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, откъдето идва и названието Конски Великден. Рано сутринта, преди изгрев слънце жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и ги украсяват с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка жена се стреми да раздаде хлябовете сред съседи и близки максимално бързо, защото се вярва, че конете на онази, която остане последна, ще окраставеят. Много смях и забавление предизвиква начинът, по който се раздават празничните хлябове – жената бяга, подскача, рита и цвили като кобила.

От обредните хлябове се отделя малко, за да се сложи в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.

Най-интересният момент от празника е надбягването с коне – кушия. И ездачът, и конят, които победят в състезанието, получават награди – стопанинът риза или кърпа, а конят нова юзда.  

След състезанието победителят обикаля с коня си всички къщи, за да честити Тодорица. Навсякъде млада жена или девойка излиза, за да напои коня с непита вода или вино.

Друг интересен ритуал е миенето на косите рано сутрин с вода, в която има потопена слама от яслите на конете, вързана с червен конец. След това водата се изхвърля на улицата след конете. Вярването е, че това предпазва от главоболие, а косите ще растат дълги и лъскави като гривата и опашката на коня. 

Рано сутринта майките бързат да изкъпят и децата си – преди да са се „разтропали” конете. Ритуалът се прави за здраве. 

Докато не мине кушията жените избягват да работят каквато и да е домакинска работа. 

На някои места в България мъжете обикалят с конете си гробищата и навестяват починалите близки. В други краища на страната това се прави в петък преди празника, когато е Тодоровската задушница, на която се раздават специални хлебчета, наречени „кръстачки”, жито, бял и черен боб и круши.

Снимка: naseverozapad.com