Виното елексир, лек и майсторлък

За виното, ползата и вредата от него е писано много. То е било началото и края на празненства и ритуали. 

Интересно е да надзърнем в старите български ръкописи и книги и да прочетем как авторите са славели този дар Божи.

В Бельовският дамаскин от 1776 год. изписан от книжовника Димитър от Пазарджик има различни слова сред които е словото против пиянството.В преписката се казва, че виното не е криво за пиянството “ Едни винопийци ще кажат : Щом виното е зло, защо го даде Господ? Я чуй човече, ти недей да хулиш, защото виното не е  зло, ами многото пиене донася злото. Не можеш да намираш махна /вина/ на виното дето го пиеш без мярка”.

Изобилие от народни рецепти с вино са изписани и подвързани към екземпляр от “Болгарска граматика “ на Неофит Рилски, издадена в Крагуевац през 1835 год. “ Кога косите падат земи пипер триен/стрит/, смешай с вино и оцет и обложи на главата. Кога смърди устата на човек вземи копитник, свари с вино и трендафил сух, стрий на брашно и трий зъбите.”

В “ Ръководство за правяние на вино” на Григор Начович, издадена през 1873 год. във Виена, наред с описанието какви вина от какво грозде се произвеждат е описал целият процес на създаване на шампанското: “Шампанията трябва да се налее в чисти шишета, добре запушени и легнали. Да се държи в това положение две години в една хладна подница, тогаз нейното качество се подобрява, нейния вкус се изфинява. ” После следва обширно описание как след това да се приготви шампанското.

Не липсвали и рецепти по готварство, като се наблягало, че с хубавото ядене е редно да се пие хубаво вино. 

Петко Рачов Славейков през 1870 год. издава първата българска “ Готварска книга или наставления за всякакви гостби според както ги правят в Цариград”. В нея се дават и съвети кога и как трябва да се пие виното: “ Като ядеш яйца, трябва да пиеш една чаша хубаво вино, защото това много ползува на здравето”. Не липсват и здравословни съвети, будещи усмивка: “Банята, многото вино и плътското смешение отслабяват телесната сила и много вредят на очите, най-много е вредително неспиванието”. В раздела "Разны питiя" има твърде подробна информация с рецепти за приготвяне на медовина, пиво, плодови вина и ракии. В детайли е проследен целият технологичен цикъл при производството на сидер, като е уточнено, че това ябълково вино се приготвя във Франция и Англия.

Авторът дава своите съвети как се прави чисто и хубаво вино: “Вината стават наистина от разни овощия и по разни начини, но винаги най-чистото и най-хубавото вино става от грозде. За да имаш хубаво вино, трябва да внимаваш добре в навременното бране на гроздето. Ако береш гроздето зелено, виното става слабо и не трае дълго, ако ли го обереш, когато вземе да избутява и да прогнива, и тогава не дава хубаво вино. За вино гроздето трябва да се бере, като стои на лозата само шест дена след узряването си.”

Много хора предпочитат червеното вино пред бялото. За тях също има рецепта: “Изгори пръчки от лози, които раждат черно грозде и сложи пепелта им в бяло вино да стане черно. Или изгори пръчки от черница, която дава черни бробонки, пусни в бялото вино да стане черно.”

През  ХІХ век чужденци са посещавали България. Те са опитвали нашите вина. Особено ценни и интересни са сведенията на французина П. Сеиже, който през 1829 г. обикаля Източна България, за да търси археологически паметници, и между другото оценява и виното. Около Малко Търново то му се сторило "доста добро", около Лозенград било "доброкачествено червено, което прилича много на пти бургон", край Тополовград пил "добро червено", а в Бургас – "лошо местно вино". Около Ямбол било "долнокачествено", но за Сливен подчертава, че се произвеждало "много вино с отлично качество". Около Карнобат имало "малко вино с долно качество", а в Анхиало – "доброкачествено бяло вино, прилично много на виното от Грав".

Какви точно са били на вкус споменатите вина, можем единствено да предполагаме

автор: Соня Кехлибарева