Саможертвата на Св. Мъченик Никифор - история за приятелството и вярата

09 фев. 2018

Article image
Православният свят почита днес Св. мъченик Никифор.

Историята разказва, че в град Антиохия свещеникът Саприкий и ревностния християнин Никифор били верни приятели, които си помагали във всичко.

След няколко години обаче те се скарали и започнали открита вражда. Постепенно Никифор разбрал, че чувствата на омраза и неприязън към ближния са грешни и поискал да се помири  със стария си приятел. Но Саприкий не искал и да чуе за това. Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи приятели. Саприкий упорствал в своята вражда, забравяйки, че Господ не приема молитвите на тези, които таят злоба към ближния си. 

Това било около половината на третото столетие. Настанало тежко гонение против християните. Саприкий, като свещеник, бил хванат и отведен на съд при управителя на града. Той обаче безстрашно изповядал пред него вярата си.

Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания. След като мъченията не дали резултат, свещеникът бил осъден на смърт.

Когато го повели към лобното място, шествието било спряно от Никифор, който паднал пред нозете на Саприкия и отново помолил да се сдобрят. Свещеникът оставал все така непреклонен.

Когато дошли на определеното място, Никифор за трети път поискал от Саприкий да възобновят приятелството си, макар и минути преди смъртта да ги раздели. 

Но и тук Саприкий останал неумолим, не приел молбата на ближния си, не смекчил гнева си. Затова Господ го наказал за неговото жестокосърдие. Изведнъж смелостта от сърцето на свещеника изчезнала и бала заменена с малодушие и страх от смъртта. Когато дошло времето да наведе глава под меча, той веднага се отрекъл от Христа и извикал с висок глас: „Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва”.

Тези думи ужасили Никифор. Той започнал да моли свещеника да не се отрича от Бога и му припомнял, че с мъченическата си смърт ще си спечели вечен живот. Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то сега останало глухо и за спасителните съвети. Той повторил отречението си. Тогава Никифор, обръщайки се към войниците, извикал: „Мене със смърт накажете! Аз съм християнин!” Един от войниците се затекъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. 

Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.