История за пълната синя луна, която показа изпразнената от пътници и товари магистрала и нещо за времето

Вчера ми се наложи да отида до столицата на настоящото европредседателство и да се върна обратно. Там в пъпа на европредседателството след серия команди на джипиеса „Завий наляво, бе…ти идиот ли си, колко пъти ще ти повтарям да завиеш наляво след 600 метра, бе, завий наляво , бе чобанин“ стигнах до необходимата точка в идеалния софийски център, качих в колата моя тъст и моята тъща, които ме чакаха  там и потеглих обратно. Спирането и потеглянето стана бързо като в пит стоп от състезание във Формула 1. Толкоз ми беше престоят в София.

Но не това е темата на нашата дружеска беседа. Друго  е.

По обратния път към най-добрия град за живеене, към Бургас де, бях впечатлен от две неща.

Впечатлителност номер едно беше голяяяяямаааааата луна, която се появи на свечеряване. Грееше си на небесния свод като един голям лампион или абажур или …всъщност тя не грее, а отразява светлина. Точно това съвсем скоро го учих заедно с дъщеря ми от поучителното четиво „Човек и природа за 4 клас“

Та, синята луна осветяваше пътя ми и се чувствах като син смърф….или по-точно като еуфоричен сивокос камил.

Но, не е важно как съм се чувствал аз. Важното е, че светлината на луната, т.е отразената светлина на луната осветяваше автомагистрала „Тракия“ и беше много красиво. Пътят блестеше кто…като река или като…нещо друго.

Нали някои икономисти с поетична душевност наричат магистралите артериите на държавата, демек кръвоснабдителната система на държавата, по която тече …ами, символично казано протичат хора ,товари, пътници, стоки и от това движение се трупат пари в хазната.

И понеже луната беше неестествено голяма, а светлината и страшно силна, тъй видях впечатлителност номер 2.

От Стара Загора към Бургас пътят беше почти празен. От Сливен към Бургас си беше направо празен. Беше сюрреалистично. Ни товарен камион със стоки и товари, ни автобус с пътници. Само няколко автомобила.

Сигурно ще кажете, че към 9 часа вечерта това е съвсем нормално, защото хората са се прибрали да гледат новините и сериалите.

Да, това е правдоподобно обяснение, но  ако трябва да бъда честен, същата картинка видях и в ранния следобед, когато течах по кръвоносната система на държавата, туй де движих се по магистралата от Бургас до Сливен и към Стара Загора. Пак нямаше камиони, автобуси и много автомобили.Беше си полупразно в сравнение с трафика след Стара Загора и около Пловдив.

Айде, сега …какви глупости говоря. Може пък тъй да ми се е сторило. Може заради синята луна да е било. Може пък да са минали автомобилите и камионите по друг път. Кой знае.

Но ги няма. Няма ги товарите, пътниците, парите и работните места. Сигурен съм, че управляващите имат обяснение. Сигурен съм, че и опозицията има обяснение.

Но пък в цялото това нямане имаше нещо хубаво. С извинение за егоизма, но в дълги периоди от време само аз, моята тъща и моят тъст можехме да гледаме голямата луна над магистралата и се чувствахме така, сякаш тя грееше, пардон, отразяваше светлина специално и само за нас.

А днес нямам представа каква луна ни чака, но научих, че ще бъде слънчево, топло и максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат до 14 градуса.

Нека е хубав денят ви.

автор: Красимир Калудов

снимката не е на луна, а на изгряващо слънце, защото изгревите винаги носят надежда