По традиция на 14 януари се отбелязва празникът Василица, известен още като ромската Нова година.
Денят се нарича също Бонго Васил /куцият Бонго/ и продължава два или три дни, в които ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”. Първият ден – Бъдни вечер, е семеен празник и е свързан с нареждането на празнична трапеза с постни ястия. Стопанката по традиция приготвя обреден кравай, който се разчупва и раздава по парче на всеки. Първия залъг се слага винаги под възглавницата. В някои ромски селища трапезата се прекажда, заедно с традиционните инструменти и сечива. А в други – се проготвя тиква с мед, върху която се поставя пара и се гадае дали ще е щастлива и хубава годината.
На Василица по стар обичай се коли курбан – най-често гъска. Обикновено гъската се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата й се слагат две свещици. Още преди изгрев слънце стопанките на дома пръскат царевични зрънца по пода за берекет. В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или алтава, добра или лоша. Повсеместно разпространено е сурвакането, в което най-често участват децата. Те обикалят къщите и благославят за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари.
Третият ден, патерицата, ромите посвещават на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.
Снимка: e-zdravey
Коментари
