Спомените за Бургас в записките на един арменец

07 ян. 2018

Article image
Днешните бургазлии трудно могат да си представят как е изглеждал Бургас преди 140 години до Освобождението 1878 год. 
Затова са интересни записките на един арменец  Мъгърдич Степан Мелконян. Той описва границите на града и съществуващите тогавашни махали, като се позовава на спомени на стари бургазлии.

“От запад по ул. Яврам Яков /дн. ул.Иван Вазов/, почваща зад старата поща и стига до ул. “Фердинандова”, която и тогава си е била основна улица и носела името “Сака Йолу” или “Мугрес Йолу”, защото идвала от с. Мугрес/Г.Езерово/ и от “Кумлука” от “Сладките кладенци”, откъдето са носели вода в града със саки- бъчонки на впряг. По ул. “Фердинандова” къщите били от двете страни по един ред и стигали само до ул. “Гладстон” /”Сърт Йолу”/. После  ул.”Шейново” до ул. “Никола Кофарджиев” / дн. “Александър Велики” /, пресичала главната улица и излизала на пл. “Баба Ганка”.На изток линията на града продължавала като пресичала ул. “Цар Симеон” без да стигне до ул. “Оборище” извивала на юг и пресичала ул.”Кирил и Методий” и ул.” Средна гора” излизала на ул. “Рилска” и по посока на училище “ П.Р.Славейков” стигала до морския бряг.

Имало шест народностни махали и една на име Голямата чаршия.
1. Българска- пл. “Баба Ганка”, улиците “Цар Симеон”, “Рилска” до “Фотинов” и от там ул. “Скобелев”, училище “Кирил и Методий” и “Баба Ганка”. Имали дървена църква.
2. Татарската махала- от ул.“Гурко” до ул.“Аспарух” и от площад” Тройката” до  ул.”Славянска”. Те дошли в 18 век след завладяването на Крим от Русия.Махалата била извън чертите на града.Имали джамия “Азизие“, строена през 1861-1862 год. по времето на султан Абдул Азис.
3. Циганската махала- кварталите около Спестовна каса, Хлебозавода, Ловния магазин, Птичи пазар, между улиците “Шейново” и “Ботева”.Не са имали молитвен дом.
4. Гръцката махала- На изтоки запад, на север и юг от тяхната църква”Св.Богородица”, строена през 1865 год.
5.Турска махала- на изток от училище Славейков по ул. Морска и от там към пристанището.Имали са две джамии “Челисиз Зааде Мустафа ефенди”, построена с негови средства през 1860 г. на мястото на сегашната градинка пред ж.п.гарата Ремонтирана през 1870 г. Земетресението от 1911 год. я съборило. Другата джамия била “Кълън Али Паша” намираща се около сегашния тенис корт до пристанището, съборена след 1878 год.
6. Арменски квартал- около и на изток от тяхната църква построена през 1853 год.
7. За еврейска махала не се говори, но вероятно е имало такава. До края на миналия век те са притежавали десетина двуетажни сгради. Значи са били доста на брой. Тяхната синагога е строена от 1903 до 1909 год.”

Прииждането на външни заселници в Бургас, за да търсят работа, по-добър поминък, 
по-големи печалби и по-сносен живот като търговци, занаятчии, лозари, ханджии, работници и др. се засилило. А този факт ясно говори, че в Бургас вече е започнал усилен стопански живот. Но градът не би станал такъв голям пазарен център, нито пристанищен град, ако пред него не бил „прекрасният Бургаски залив”, както го нарича австрийския дипломат и разузнавач Венцел фон Броняр. Именно този залив открива на града широк път за външния свят.

Пълният текст на спомените на д-р Мелконян се намира в Историческия музей в Бургас. В него той дава интересни сведения за града, живота и поминъка на населението, както и описание на арменската общност от миналия век. Приложил е и така нареченото “Животоописание” биография на своя живот. Мелконян е роден през м. януари 1922 год. в гр. Бургас. Родителите му са избягали арменци от Турция. Бащата е работил на строежа на пристанището през 1897 до 1903 г. Синът успява да завърши медицина. Работи като лекар в клон Карнобат към Транспортна болница Бургас. 

Текстът за границите на града и за махалите е взет от ръкописа на д-р Магърдич Мелконян. Имената на улиците и площадите са обозначени от него със съвременните си имена.

автор: Соня Кехлибарева