Клавиатурните кръстоносци, които искат да убиват

„Искам да убивам”. 

Тази сутрин прочетох това в социалните мрежи. Някакъв клавиатурен кръстоносец беше го написал с големи букви, а под големите му букви много други клавиатурни герои бяха изразили одобрението си и подкрепата си. Един българин иска да убива, а много други българи „харесват това”. Не уточнява кого иска да убива, но се подразбира.

Как сме проспали това. Неусетно покрай нас наши съседи, роднини, приятели и близки с всеки изминат ден  се превръщат в чудовища, които искат да убиват.

Днес поводът за „Искам да убивам” е терористичният акт в Ница. Един изверг, едно друго чудовище, което прегази невинни хора и ги удави в кръв, потопи хиляди други в паника, в страх и в ужас.

Мой много добър приятел ме пита гневно сутринта „Ти, какво, бе? Чалмите ли защитаваш” Може би и той иска да убива. От ранни зори това иска.  А друг приятел мечтае да имало български Пиночет. Забравя, че сме имали такъв и на наша почва. Или такива. Преди 1944 в ролята на нашенския Пиночет е влязъл бил проф. Александър Цанков, а след 1944 г. Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков са се постарали да вземат реванш.

Да, искащите да убиват станаха прекалено много. Но тъй като пред техните оръжия едва ли ще застанат терористи или джихадисти, ще трябва да се задоволят с мирни хора. С мъже, с жени, с деца. Те са най-лесни за убиване. Затова и най-често са жертви. По какъвто и признак да ги делите, общото между тях е едно. Те са жертви. И на летището в Истанбул и на крайбрежната алея в Ница. Мирни хора, които не са сторили никому зло. Просто са се озовали на пътя на злото.

Бих искал да кажа на клавиатурните кръстоносци, че когато се изправят срещу реалния враг, ще трябва в ръцете си да държат не клавиатура или мишка, а автоматично оръжие, пистолет, нож или щик, може би граната. Ще стрелят и срещу тях ще стрелят. Ще мушкат и тях ще ги мушкат. Ще проливат кръв и те ще кървят, защото онзи срещу тях ще иска същото. И той ще иска да убива. Той също няма да държи клавиатура. Ах, да. И ще падат бомби и ракети. Хвърлени, за да убиват. Вас също.

В първите дни в казармата писах жалостиво писмо на дядо ми, за да му се оплача колко ми е тежко. Моят дядо, тежко ранен в кръвопролитната битка при Драва-Соболч  и останал завинаги с неподвижен крак, ми отговори. 

„Стисни зъби, потърпи, защото на война е много по-тежко от твоята казарма” Спрях да му се оплаквам.

Какъв кървав ден. И колко много закани и призиви за мъст. Моля се Бог да не чуе молитвите на клавиатурните кръстоносци и да не ни даде война, за да разберем какви идиоти сме били, щом сме загубили най-големия си дар, възможността да живеем в мир.

Пишат „Стига вече толерантност”. Ами, стига вече. Направете първата крачка. Почнете на първо време да избивате толерантните. Поне са близо и са на една ръка разстояние от вас и за разлика от терористите не се крият и не нападат никого подло в гръб. Просто вярват, че с добро може да се постигне повече, отколкото с лошо. Какви дни настъпиха. Толерантен значи враг. Ама не става дума за толерантен на заплата от някой хелзингски комитет, а за обикновен човек.

За протокола. Стрелял съм с автомат, с пистолет и съм хвърлял с граната. Срещу неподвижни и подвижни цели. Улучвал съм и съм пропускал мишените. Бягал съм с пълно бойно снаряжение километри. Не съм стрелял срещу човек, не съм убивал противник, но бях подготвян точно затова две години. 

А вие искащите да убивате имате ли представа какво точно искате?

Често казано бих искал всичките „Искам да убивам” от една страна да се срещнат с всичките „Искам да убивам” от другата страна. Да се убиват помежду си, но...това няма да стане. Те ще убиват нас. Те ще стрелят точно по хората, които искат мир.

Аз пък не искам никого да убивам и никой не искам да ме убива. Искам мир. 

Но ако вие искате да ми отнемете мира? Ако вие искащите да убивате ме вкарате във война?

Е, тогава ще съм принуден да натисна спусъка. Не искам да го правя, но ще ме принудите. А и наученото през двете години казарма не се забравя. 

Знаете ли каква е разликата между една плюеща злоба и заплахи за убиване компютърна клавиатура и изстрелващо куршум оръжие? 

Във втория случай директното попадение може да ви отнеме живота. В първия случай ви отнема душата и човещината.

Париж, Бейрут, Брюксел, Багдад, Ница, Истанбул, Бургас. В тези градове искащите да убиват ...го направиха. Жертвите бяха само мирни хора.

А вие още ли искате да убивате.

Красимир Калудов

15.07. 2016