На плажа тази сутрин някаква група от хора на различни възрасти махаше с ръце срещу слънцето, после се прегърнаха, накрая се обърнаха с гръб към морето и запяха. Някакъв семеен флашмоб ще да е било. А може и да са били от някоя сплотена партия, която е решила как най-добре да изхарчи партийната субсидия. Или пък са отбелязвали с ритуален танц по някакъв европроект началото на европредседателството?
По същото време аз минах покрай тях с мъчителен костенурски галоп, огънат под тежестта на новогодишното петстепенно меню.
Не пей ми се, не смей ми се, пък и защо ли да пея, като пея толкоз фалшиво, че рапаните и мидите по брега през глава ще се хвърлят в морето, ако ме чуят.
Зърнах, че някой е написал „ЧНГ 2018“ на пясъка и честно казано, този надпис ме развълнува много повече, отколкото снощната реч на президента. Защото президентът до края на телевизионната си изява някак гледаше не точно в онази камера, която го снимаше, и звучеше някак като на 23 дубъл на записа, а тук на плажа всичко си беше истинско.
И надписът, и пясъкът, и слънцето и вълните, които отмиваха надписа срещу обещанието да го връщат всеки път, когато докосват брега през цялата година.
Така започна моят първи януари. Със задъхан крос и с пожелание от непознат към мен и към всички вас.
А иначе днес в първия ден от годината днес ще бъде слънчево, леко преяло, тихо, без вятър, без дъжд и с максимални температури около 12 градуса. В чашите ви обаче градусите би трябвало да започват от 42, макар че за някои сънародници това е слаба ракия.
Нека е хубав денят ви. Нека е хубава годината ви.
Коментари