В миналото получаването на ценната информация за времето е ставало по различни начини, някои от които доста странни. Хвърлянето на боб и облещването срещу кристална топка са били донякъде невинни занимания, ама взирането във вътрешности на кокошка или на по едро животно е било направо стряскащо занимание.
Днес от ТВ екрана прелестни синоптички пърхат с мигли и ни снасят наготово необходимата информация / като казвам, че синоптичките снасят, не искам да кажа, че са кокошки/ , а единствените части от животни, в които се взираме, са пържолите и кюфтетата в чиниите ни.
Измързеливихме се съвсем.
Технологиите са виновни. Дори заради тях вървим към регрес, а не към прогрес. Преди малко пратих съобщение до учителката по английски на дъщеря ми и с ужас видях, че съм се подписал като цащата на Александра. Какво е туй цаща, моля ви се? Има ли нещо общо с баща? С баща не знам, ама с мен има и общото между цаща и моя милост е глупостта. За всичко са виновни интуитивно реагиращите клавиатури на смартфоните. Натиснеш две букви и на екрана вече се изписала цялата дума. Понякога е безумна, ама е дума. Аз съм цащата на Александра, значи.
В смартфона ми има изкуствен интелект, но ако главата ми е естествено празна, аз интелектуалец няма да стана…дори и с помощта на смартфон.
Но казано е, че който трупа мъдрост, трупа печал. Ето например, на моя кум кучето му е много умно и се научило да отваря вратите в апартамента и така изплюсква всичко от кухнята и кажи речи всички луканки от терасата.
Но казано е, че който трупа мъдрост, трупа печал. Ето например, на моя кум кучето му е много умно и се научило да отваря вратите в апартамента и така изплюсква всичко от кухнята и кажи речи всички луканки от терасата.
Извън тези горчиви мисли ще ви споделя, че днес в Бургас и в региона максималните температури ще достигнат 14 градуса, ще духа слаб вятър, но пък ще вали дъжд. Така че днес ни очаква възможността да цамбуркаме из локвите и да се успокояваме, че щом ходим по вода, ще ни върви по вода.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
автор: Красимир Калудов