За тежестта на ученическата чанта, за модерните технологии и за вечната връзка между учителя и ученика

22 дек. 2017

Article image
Керанка Иванова е един от най-уважаваните и обичани учители в Бургас. От ученици и от родители. В момента тя води към завършване своя последен клас четвъртокласници в основно училище „Братя Миладинови“.  
Малко преди празниците потърсихме тази крехка и грациозна жена, която носи с лекота товара на отговорността да учи децата, за да си поговорим за тежките ученически чанти, за ранното ставане, за навлизането на технологиите в класните стаи, за ненарушимата връзка между учител и ученик и за тайните в нейната професия. 
 
През всички тези години приблизително на колко деца сте предала знанията си?
 
Имам четиридесет и две години трудов стаж и от тях с изключение на три години съм била начален учител. Започнах на 17 години като нередовен учител
 
Всъщност вие самата тогава сте била дете и сте преподавала на деца?
 
Точно така беше. Слава Богу, че учениците ми бяха малки, защото тогава и аз бях дете.
Но до днес съм имала средно десет випуска, ако всеки от тях е бил около 25 деца, значи с общо около 250 деца.  Винаги съм ги чувствала като мои деца.
 
Вие и учениците ви през всички тези години сте преминали през какви ли не образователни реформи. Спомняте ли си за някакви промени, които те са предизвикали?
 
Въобще не си спомням нито брой реформи или нещо по-фрапантно от тях, но съм разбрала, че всяка една реформа е водила винаги до нещо по-добро. Идеята им е била такава. Винаги се е стигало до нещо съвременно в обучението.
 
Но образователната система е много чувствителен организъм, защото промените в нея се отразяват върху учителите и учениците. Реформите не ви ли затрудняват в работата ви?
 
Промените са навсякъде и във всичко, в нашия личен живот, в обшеството.  Мисля, че всяка реформа води до нещо по-добро, но нека не забравяме, че най-големите промени се предизвикват всъщност при от децата. Те самите се развиват и ние с тях. Така е редно.
 
Реформите към кого трябва да са насочени според вас? Към учителя, към ученика или към училището?
 
Учителят, учениците и училището са едно цяло, но самите деца, днес те са съвсем променени. Не са като връстниците им преди 40 години, с които аз започнах да работя.  Сега учениците са много по-интелигентни.. Имам чувството, че децата днес се раждат с техническо образование. Съвсем от малки боравят със сложни технологии и устройства като лаптопи, настолни компютри, таблети, смартфони, часовници и т.н
 
Добре тогава, нека се хвана за вашите думи. Сама казвате, че светът се променя, че децата се променят с невероятна скорост, но има нещо, което си е все едно и също. ТЕЖКАТА УЧЕНИЧЕСКА ЧАНТА.  Този проблем виси със страшна сила на гърба на децата. Какво я прави толкова тежка според вас?
 
Това е шестото училище, в което аз работя. Тук вече водя трети випуск и моите ученици до трети клас не си носеха чантите. Те идваха в понеделник на училище, оставяха чантите в класната стая и ги взимаха в петък, когато си отиват по домовете. Тъй като децата тази година не посещават занималня, се прибират с чантите си. Да, наистина са им много тежки чантите. 
Този въпрос го обсъдихме заедно с децата в началото на учебната година, за да решим какво да направим и да намалим тежестта в чантите.  Моето предложение беше децата да си оставят тук в училище всички помагала по СИП-ве и ЗИП-ве /свободно избираема подготовка и задължително избираема подготовка/, по „Домашен бит“, по „Музика“, по „Изобразително изкуство“, по „Физическо възпитание“,за да не им тежи, но децата не поискаха . Казват „Ще ни откраднат нещата“
 
Може ли обучението на едносменен режим да реши проблемът с тежките чанти?
 
За начален курс моето виждане е следното. Първо учебниците, помагалата и тетрадките са обемни и тежки. На мен самата ми тежат много.  Преминаването на електронни учебници и на едносменен режим на обучение се надявам да намали тежестта и обема на учебниците в чантата. А най-хубаво е всичко да си бъде тук в училище.
Не става въпрос само за интерактивно обучение или електронни устройства и технологии в обучението. Има още нещо много важно. Надявам се, че в бъдеще  децата да не носят учебници, тетрадки и домашни работи в училище. Ако преминем на едносменен режим на обучение, а аз смятам, че това неизбежно ще се случи до четири пет години в нашето училище, въпреки големия брой паралелки и деца, тогава ще бъде по-различно. Например, децата да бъдат в училище от 9 часа сутринта до 3 часа следобед. В това време да са включени учебни часове, самоподготовка и занимания с децата. А след това да разполагат с времето си за почивка по домовете, игри, спорт или любими занимания.
 
Това ли предлагате вие и колегите ви?
 
Моето виждане е такова , но колегите ми смятат същото. Едносменният режим е за предпочитане. Децата всяка сутрин стават в 6.30 -7 часа. Идват на училище към 7.30 часа. Влизат в клас и в 8 часа започват часовете. Ами втора смяна? От сутринта до 12 часа се подготвят, после идват в училище, следват шест учебни часа, прибират се в дома след 17.30 часа и …следобед децата са неадекватни. Втора смяна на училище не е подходящ формат за деца в тази възраст. Всъщност не е подходяща за всички.
 
В разговора ни стана въпрос за навлизането на модерните технологии в образованието. Говори се за бъдеще, свързано и с изкуствения интелект. Смятате ли, че технологиите могат да заменят живата връзка между учителя и ученика?
 
Не, нищо не може да го замени. Човешкият фактор, учителят, отношението между учителя  и ученика, това е нещо различно. 
Ако пусна един филм на учениците през целия час, без да се обаждам и накрая ги попитам какво са разбрали, сигурна съм, че 50% от тях ще вдигнат ръка, но другите по-скоро нищо няма да са разбрали.  Комуникацията с децата е най-важна. Не само в обучението, а и във възпитанието им.
 
След толкова много години в системата на образованието какво бихте искала да кажете на вашите млади колеги, които са в началото на своя педагогически път?
 
Моите колеги в нашето училище са много отговорни. Но на младото поколение, което сега навлиза в тази сфера…на тях бих казала, че преди всичко, на първо място много трябва да обичат децата. Няма ли я обичта към децата, не се постигат големи успехи. Нека бъдат много отговорни в своята работа, защото всъщност те изграждат бъдещето на тези деца.
А понеже наближават празниците, пожелавам на всички мои колеги да бъдат здрави, да бъдат все така упорити и всеотдайни и …Весели празници.
 
 автор: Красимир Калудов