Минута за размисъл със Станислав Стратиев

ЧИНОВНИКЪТ: Работя тук от петнайсет години. През това време минаха безброй реорганизации, непрекъснато се сменяха началници, въвеждаха се нови стилове на работа и нови мебели..., а аз стоя. И ще стоя дълго. Знаете ли защо? То е много просто. Знаят го и децата: когато се играе на война, винаги един е командир, а останалите - обикновени войници. Всички нещастия идват от това, че никой не се съгласява да бъде обикновен войник. Е, добре, аз пък се съгласих. Съгласих се да бъда обикновен войник, нека другите да се бият кой да ме командва. Докато вие се биете, животът си минава. Тази игра е вечна и винаги я печеля аз. През тези години се появяваха колеги като комети, които мислеха ,че ще горят цял живот, непрекъснато се мъчеха да променят нещата, но след година две угасваха и в коридорите миришеше на пушек. Всички те мечтаеха да променят света, всички искаха да бъдат Колумб, Айнщайн, Галилей...И какво? Тях вече ги няма. А аз стоя. И ще остана"

Днес минутата за размисъл ще прекараме, докато разлистваме страниците на комедията "Сако от велур" на невероятния Станислав Стратиев. А ако имате усещането, че нищо не се променило, то е защото животът потвърждава казаното и написаното то Стратиев. ЧИНОВНИКЪТ е все така тук.