Митко Иванов: Бургазлии са в дълг към своя благодетел Александър Георгиев – Коджакафалията

05 дек. 2017

Article image
Художникът Митко Иванов е един от съавторите на „История на Бургас“ и автор на „мълчанието на Александър“, може би най-задълбоченото и детайлно проучване на живота и делото на най-големия бургаски дарител и благодетел Александър Георгиев –Коджакафалията.

Два дни преди за първи път да бъде показано оригиналното му завещание, променило съдбите на хиляди хора в Бургас, потърсихме за коментар г-н Иванов, за да ни сподели  с какво този документ е толкова важен и какво го превръща в нещо безценно

Как да оценим показването за пръв път след толкова години на митичното завещание на Коджакафалията?

Намирането на документа и неговото публично излагане бяха свързани с много формалности, които слава Богу бяха преодолени. Трябва да отдадем дължимото на Агенцията по вписванията, на Държавна агенция „Архиви“ в Бургас и в София и нещата се случиха. Благодарение на това ще бъдат показани два уникални, извинявам се за клишето, два уникални за Бургас и за страната документи. Това е оригиналното завещание и се появява за първи път. Не че е било скрито. И моя милост като автор на „Мълчанието на Александър“ и други хора преди мен са го разгръщали. Аз имах шанса първи да го публикувам в оригинал. Това бих казал, че беше по някакво стечение на обстоятелствата. Чудил съм се защо точно аз го направих през 2015 год и защо никой не е успял преди това. Това не е важно.

В крайна сметка показването му пред широката публика ще се случи за първи път. 

Ако ми позволите, да отворя една скоба. Дълги години завещанието е било смятано за изчезнало, за изгубено. Интересното е следното. Александър Георгиев е изповядал завещанието през 1911 год. в тогавашната Бургаска окръжна комисия, която е съвместявала и нотариата. Това е същата сграда, в която днес е разположена Агенцията по вписванията. В момента оригинала на завещанието също е там.

Според мен завещанието през всичките тези 106 години си е било там. Вероятно в някакъв момент заради бюрократични неуредици, заради пожарите някой е решил да го сложи някъде и така започнали да смятат, че документът е изчезнал, а той просто е бил там в сградата, която бургазлии наричат Стария съд. Сградата до площад „Жени Патева“  е от XIX век, една от най-старите обществени сгради, а може би и най-старата. Първо е била издигната тази сграда, а след нея като съседен корпус театър „Адриана Будевска“

А защо според вас младите, пък и старите бургазлии е хубаво да знаят какво е сторил за предците им и за града Коджакафалията? Аз дори си позволих да напиша, че това завещание е променило съдбата на Бургас?

Да, завещанието е променило Бургас и приятелски завиждам, че ти първи си го написал така. Много точно казано. За мен това е много дълга тема. Как е възможно толкова елементарни неща да не са се случили в града, т.е да допуснем, че завещанието е било изчезнало и никой не го е намерил повече от 90 години. А то си е стояло на едно и също място. По същото време са се говорили какви ли не небивалици за Коджакафалията и за други обществени фигури в Бургас. Това е част от характеристиката на Бургас, един от феномените тук. 

Не трябва да има упрек към младите, последно към тях. Имам съмнение ,че огромното мнозинство от старите бургазлии също не знаят нищо за Александър Георгиев, въпреки че са имали възможност да научат. При моите контакти с ученици и студенти виждам, че сетивата им за свободни. 

Вие сте изследвал лично завещанието, проучвал сте живота на Александър Георгиев –Коджакафалията и вероятно вече имате представа дали ние бургазлии сме изпълнили завещанието?

Завещанието тогава е било изпълнено на 90 +  % с някои дребни пропуски, но днес през 2017 год. завещанието е в драстични нарушения с волята на Коджакафалията. Съвсем наскоро беше провален конкурсът за възстановяване на паметника на Александър Георгиев, но това не е драма. Той може да бъде възстановен и след десет и след петнайсет години.  Още на времето, когато направихме с инициативния комитет срещи с ръководните органи в града, аз се опитах да провокирам темата. Добре, ние ще възстановим паметника, очевидно, че го искат и времето и бургазлии. Но големият въпрос е друг. Какво ще се случи с имотите на Коджакафалията, разграбените имоти. Част от тях унищожени, приватизирани къде законно, полузаконно или направо незаконно. В нашата държава никога няма виновни. Днес почти никой от имотите на Коджакафалията не е възстановен на организациите, за които е бил предназначен според завещанието.  Организации, които да получат прихода и да го използват за благотворителни цели, каквато е била волята на дарителя. 

Имате предвид дюкяните и магазините, за които той е изразил волята си да не бъдат продавани и приходите от тях да се дават на различни организации, така ли?

Не са само дюкяните и магазините. Само се спекулира, че са много, че са големи и са ужасно скъпи.  Вложих огромни усилия и влязох в ролята на математик и моите изчисления показват кое колко струва. Има доста интересни изводи. Оказва се ,че застроената недвижима собственост в суперцентъра е скъпа, но не суперкъпа.Не става въпрос за милиони. Има една друга част от завещанието, чиято стойност е наистина огромна. Това са неговите ниви в покрайнините на тогавашния град. Днес те са гигантски парцели, дори в рамките на широкия център. Само земята на тези терени, обърната в урегулирана площ, има огромна стойност, десетки милиони, а може би стотици. Големите пари, тъй като днешните хора се впечатляват от такива неща, се крият в нивите. И се връщам на първоначалния въпрос.  Какво се случва днес и какво трябва да се случи.

Според мен трябва да се работи в посока на възстановяване на …Фондацията на Коджакафалията, най-условно казано, защото по негово време такъв термин не е съществувал. Той е направил благотворително завещание в полза на няколко организации и в крайна сметка е нещо като Фондация, на която да се завещаят имоти, чиито приходи да стигат до хора в нужда. Днес това не се случва.

По времето на социализма всичко това е било национализирано или експроприирано . След 1989 год. само миниатюрна част е възстановена, но това не е реституция, защото не става въпрос за физически лица, а в полза на благотворителни организации.  Законно, с големи кавички, сме профукали огромна част от завещанието на Коджакафалията.

В дълг ли са бургазлии към своя най-голям благодетел?

О, да. Има много въпроси. Кой е виновен? Всички ние 300 000 души ли сме виновници…

Имам предвид дали имаме дълг по-скоро като признание към този дарител?

Да, категорично трябва да възстановим паметника в оригиналния му вид. Да, има и друг проект, паралелна идея, в тях няма нищо лошо, но в завещанието на Коджакафалията е споменато точно какво да бъде направено. Има такъв паметник, бил е поруган, осквернен и няма никакво съмнение, че трябва да бъде възстановен в оригиналния си вид и след това да се предприемат стъпки към възстановяване на благотворителната дейност. Само едно от двете няма да е достатъчно. 

В завещанието пределно ясно е казано. Кой какво дава и за какво го дава и ние не сме никакви, за да разсъждаваме и да импровизираме дайте да направим друг паметник, защото са минали много години и прочие импровизации на импровизирани хора ,да не кажа случайни хора, които се опитват да разсъждават по темата. Същото това завещание, което ще бъде показано публично пределно ясно казва какво трябва да се случи с една частна собственост. То се е било случило, но Народната власт е положила всички усилия това да бъде унищожено.

Знаете ли…изкушавам се да отворя още една скоба. За мен лично докато изследвах историческите извори, свързани с живота и делото на Коджакафалията, беше странно защо Народната власт не го е припознала като свой. Наричали са го кулак, богаташ, капиталист. А това е човек, който е дошъл от село, работил е около 75 години, съвсем сам и е успял да натрупа огромно богатство в една епоха, която сме свикнали да определяме като мрачна и тъмна и накрая завещал всичко това на ползу роду. И този човек е наричан капиталист и чорбаджия от Народната власт. За по-силно доказателство за сбъркан исторически процес и сбъркана историческа оценка аз не се сещам. 

Автор: Красимир Калудов